Едно от предизвикателствата, когато сме ръководители, е да правим така, че
нашите подчинени да вършат задачите си с удоволствие, без да ги принуждаваме или да
ги манипулираме. Но да си кажем честно, това никак не е лесно, особено ако
управляваме големи екипи от хора. Всички сме чували и чели за истински успешните
лидери, които не дават заповеди, които хората изпълняват с неохота, а вдъхновяват и
мотивират така, че другите да се включват с желание и ентусиазъм. И не малко пъти
сме се питали „как да го направя и аз“?
През 1915 г., сред хаоса на Първата световна война, президентът Удроу Уилсън
се стреми да посредничи за мир. Той решава да изпрати свой личен мирен пратеник да
се срещне с военните ръководители на Европа. И вместо да изпрати Уилиям Дженингс
Брайън, държавния секретар, Уилсън изпраща близкия си приятел и съветник
полковник Едуард М. Хаус. На него се пада и честта да поднесе неприятната новина на
Брайън, който много искал да бъде той мирния пратеник. Хаус уведомил Брайън, че
президентът е сметнал, че няма да е разумно това да стане официално, че неговото
отиване в Европа би привлякло много внимание и хората биха се питали защо е там.
Хаус всъщност казва на Брайън, че е прекалено високопоставен за тази мисия и той
остава доволен. Но Хаус спазва и едно от важните правила в човешките
взаимоотношения: винаги прави така, че другият да е щастлив да постъпи, както
му предлагаш.
А как да стане това? В крайна сметка, всички искаме да се чувстваме значими,
ценени и част от нещо по-голямо. Така, че:
- Бъдете искрени – никой не обича фалша. Ако искате някой да направи нещо,
нека бъде наистина за доброто на всички. - Бъдете наясно какво точно искате да направи той.
- Покажете ползата за другия – не става дума само за вашите нужди. Как това,
което искате, може да помогне и на другия човек? - Проявете емоционална интелигентност – опитайте се да разберете как се
чувства отсрещната страна. Какво я мотивира? Какво би ѝ било полезно? - Свържете предложението си с желанията на другата страна – всички имаме
вътрешни мотивации. Как можете да направите така, че вашата цел да резонира
с другия човек? - Формулирайте исканията си по позитивен начин – вместо „Направи го, защото
така трябва“, опитайте с „Представи си колко ще се гордееш, когато го
направиш.“
Тези принципи не са само за ръководителите – те работят в офиса, в семейството,
дори в приятелските отношения. Като дете имах възможността да наблюдавам какво
означава „мотивацията в действие“. Майка ми преподаваше в едно училище за деца в
неравностойно положение. Тя водеше лекция на тийнейджъри между 16 и 18 години,
като разбира се, това е една от най-трудните възрасти. Тук ставаше въпрос да направи така, че тези деца да внимават в час и да слушат лекцията с интерес. Това обаче не е
никак лесна задача. Затова в началото на часа тя им каза, че ако са съсредоточени през
45 минути от часа, останалите 15 ще могат да правят каквото искат. Опитайте се да
познаете? През първите 45 минути беше тотална тишина – всички слушаха и внимаваха
в час, като си записваха всичко казано от учителката. Това беше така, защото все пак те
знаеха, че в края на часа ще получат, това което искат. Всъщност това правят и
големите компании, които знаят, че трябва да мотивират служителите си с разбиране и
признание, а не със заповеди. Така и резултатите са по-добри и по-трайни.
Вместо да се опитваме да контролираме хората чрез сила, можем да използваме
емпатията и стратегическото мислене, за да ги вдъхновим да правят това, което искаме
– с удоволствие. Лидерството не е въпрос на власт, а на създаване на връзки и
споделена цел. Когато вдъхновяваме хората и ги караме да се чувстват значими, не
само постигаме по-добри резултати, но и изграждаме по-силни екипи и
взаимоотношения.
Започнете още днес – обърнете внимание как можете да мотивирате служителите
си чрез признание, разбиране и позитивен подход. Малките промени в начина, по
който общуваме, могат да доведат до големи трансформации в начина, по който ни
следват. Когато помагаме на другите да се чувстват значими, те са по-склонни да дават
най-доброто от себе си. А в крайна сметка, не това ли е истинският успех?
ЗА АВТОРА
