Да преминем ли към четиридневна работна седмица? Това е въпрос, който набира сила в днешно време. Разбира се, ще срещнем различни отговори, но те всичките са толкова субективни, а са субективни, защото въпроса всъщност не е коректен. На малко хора обаче им идва наум да се запитат защо този въпрос се появява сега? Какво иска да ни покаже той?
Ако искаме да стигнем до ефективно решение на някой проблем, винаги първо трябва да го идентифицираме
А след това трябва да анализираме причините и факторите, които го причиняват, и да търсим алтернативни решения. За съжаление хората имат склонност да взимат първото решение, което някой е сънувал, пък не дай си Боже, същият да има авторитет, власт и бюджет. В този случай веднага действа.
Все пак чувам и мнението на хора, които коментират темата. Те твърдят как щели да бъдат мотивирани, „да се стегнат“ и да работят по-ефективно в рамките на по-кратката работна седмица. Затова според тях идеята е добра.
В повечето от тези случаи обаче няма измеримо доказателство за това дали продуктивността наистина ще се повиши.
Последните години в бизнеса стана особено актуален въпросът за недостига на човешки ресурси, въпреки индустриалната революция и сериозното увеличение на производителността. Да си припомним, че основния икономически закон е, „търсенето определя предлагането“, а хората се оказаха дефицитен ресурс. Оказали се в силна позиция те търсят възможно най-добрата реализация за техния труд.
Но сигурно в момента усещате някакво противоречие – хем няма хора, хем ще намаляваме работната седмица.
Сега ще се опитам да дам отговор.
Работата вече не е просто средство за изхранване, а част от живота. Хората вече търсят по-добър баланс между работата и свободното си време. Така че въпросът за четиридневната работна седмица всъщност е дебат за балансиране на интересите на служителите и компаниите.
Ето как стигаме към по-добро обяснение на пророческите разработки на Дъглас Макгрегър или неговата стратегия „Z”.
Факторите, които определят производителността
Въпреки че хората на пазара на труда не са достатъчно, те са в силна позиция, защото винаги ще търсят по-добрата реализация на труда си. И това ще продължава, докато търсенето и предлагането не достигнат до най-висока стойност на равновесие. Очевидно хората търсят и други позитиви освен възнаграждението. Те търсят по-добра среда, по-добро отношение, а и очевидно по-добър баланс работа и личен живот.
„Търсенето определя предлагането“ е основният икономически въпрос, но той обхваща всички продукти и услуги, така че фокусът ще измести в друга посока.
Компаниите ще трябва да синхронизират бизнес моделите си спрямо промяната, така че да могат да създават, доставят и генерират стойност в текущата среда.
Всички бизнеси, които се рекламират като грижовни за служителите си, не могат да го постигнат, ако не генерират необходимата печалба, която да им позволява да инвестират в това.
Бизнес моделът трябва да може да балансира интересите на всички заинтересовани страни, за да съществува
Както писах по-горе, отношението и мотивацията не са фактор за производителността. Все пак бизнесите ще трябва да постигат възвращаемост за инвестициите на акционерите. Основните фактори, които определят производителността са „технологичната модернизация, вътрешните бизнес процеси и квалификацията на хората.
Тези три фактора имат различна тежест за различните професии.
Ако хората са дефицитен ресурс и цената на труда им се вдига, то икономиката ще се опита да ги замести с по-ефективни процеси – например, да ги замени с технологии или като цяло повишаване на автоматизацията. В двата случая едни оперативни разходи се заменят с други. Всъщност, променя се структурата на разходите, но крайния резултат, трябва да позволява на компаниите да бъдат конкурентни на пазара.
Заплатите, осигуровки и другите социални разходи, се заменят с такива за амортизация и поддръжка. Разбира се, това може да наложи да се увеличи и капитала.
Според мен работната седмица ще бъде намалена. Но причината за това няма да е толкова фактът, че хората ще станат по-производителни, колкото конкуренцията на компаниите за привличане на таланти.
Погледнете на този въпрос в дълбочина
Дори не разглеждам трудовото законодателство. Ако някой реши да му влияе, може само да забави процеса, но няма да има полза от това.
Ако искат компаниите да са ефективни, крайно време е да се освободите от мисленето, че хората са най-важни и че ако са мотивирани ще работят много производително. Подобен ефект, дори да го има, ще е краткосрочен. Бизнесът е система, която, за да е ефективна, трябва да бъде балансирана така, че да работи като цяло.
Малко по малко в бизнеса ще навлязат и роботи или от изкуствен интелект. Това ще продължи докато се постигне равновесие. Ще изчезват едни професии, други ще се появяват, но в крайна сметка търсенето определя предлагането.
Хората са важен ресурс, но фокусът само върху тях е погрешен. Фокусирайте се върху системата и проектирайте бизнес модела, за да бъдете конкурентноспособни в текущата среда.
ЗА АВТОРА
Чавдар Русков е основател и изпълнителен директор на „Бизнес модел дизайн“ ЕООД. По образование е магистър икономист.
Той е сертифициран мениджмънт консултант CMC по стандартите на ICMCI (International Council of Management Consulting Institute) с консултантска специализация „Strategy& General Management Consulting”. Преминал е обучение по стандарта ISO 20700-2017 за управление на мениджмънт консултантски услуги. Освен това е и сертифициран Коуч, завършил сертифицирана програма ACSTH към ICF (International Coaching Federation).
Трудовият си опит, знания и умения Чавдар Русков е натрупал като предприемач, а повече от 15 години опит в областта на консултантските услуги по мениджмънт и бизнес развитие.
Корпоративен опит в областта на „Warehouse management, Purchasing, Supply Chain Management” в компании като Кока Кола. Интересите му са в разработването на нови методи и модели в областта на „Мениджмънт консултирането“.
