Мениджърите все повече стават обект на нарастващ натиск от страна на служителите, които постоянно търсят възможности за подобряване на благополучието си или такива за развитие. С това грижата за психическото и физическото здравословно състояние запазва водещите си позиции сред корпоративните приоритети, както и сред тези на HR мениджърите.
Това, че HR мениджърите имат ключова роля за подкрепата на психичното здраве на служителите, съвсем не означава, че те трябва да пренебрегват своето собствено
Стивън Симпсън, изпълняващ длъжността мениджър по съдържанието на трудовото право и съответствието за доставчика на софтуер за управление на човешките ресурси Brightmine, коментира по темата:
„HR мениджърите играят важна роля в подкрепата на доброто психично здраве на работното място и запазването на работа на хора, които са отсъствали дълго поради консултации и евентуално лечение. Затова те трябва да разработят изчерпателни насоки и обучение за мениджърите, така че те да могат ефективно и уверено да подкрепят психичното благополучие на екипа си, без да оказват ненужен натиск върху собственото си здраве.“
Проучванията показват, че преките ръководители, които са били обучени в областта на психичното здраве, допринасят за по-добри бизнес резултати
Проучване, публикувано в списанието за наука и медицина PLoS ONE миналата сряда (17 юли), показва, че обучението за психично здраве на преките ръководители води до по-добри резултати на организационно ниво, като например:
- по-пълноценно осъществяване на процесите по подбор и задържане на служителите;
- по-ползотворно обслужване на клиентите;
- постигане на високи бизнес резултати;
- по-малко дългосрочни отсъствия по болест поради заболяване.
Кайла Велноски, старши главен изследовател в консултантската практика на Gartner в областта на човешките ресурси, коментира, че отговорността на мениджърите да подпомагат служителите в тяхното благосъстояние вече доказано е в ущърб на тяхното собствено. Тя допълни още:
„Според проучване на Gartner мениджърите са подложени на по-голям натиск от всякога, като поемат 51% повече отговорности, отколкото могат да свършат ефективно. В резултат на това нивата на стрес рязко се покачват – 54% от мениджърите посочват, че са стресирани на работното място, а почти половината (48%) са изложени пред риск от скорошен фалит. Що се отнася до служителите, работещи с тези мениджъри, те са 91% по-малко производителни и три пъти по-склонни да напуснат организацията си [юни 2023 г.].“
HR трябва да осигури на мениджърите обучение, което да им позволи да управляват собственото си психично благополучие, докато подкрепят служителите си
Това е предложение на Кели Тъкър, основател на консултантската компания HR Star, който обяснява, че изчерпателните програми за обучение не само дават на мениджърите умения да подкрепят психичното здраве на своите екипи, но и им предоставят инструменти за управление на собственото им са полезен ресурс.
Повишаването на осведомеността на мениджърите относно психичното здраве може да има верижни ефекти за целите екипи, добавя Жанет Кук, главен стратег по въпросите на благосъстоянието в консултантската компания Aon.
„Даването на възможност на мениджърите да се грижат собственото си психично здраве и като цяло изграждането на информираност на мениджърско ниво носи двойна полза: първо, дава възможност на преките ръководители да разпознават и да се справят директно с доброто и лошото психично здраве и, второ, дава пример на екипите, премахвайки табуто и помагайки за изграждането на приобщаваща работна култура.“
Изследване на платформата за психично благополучие Headspace (март 2024 г.) установи, че специалистите по човешки ресурси наблюдават увеличаване на отсъствията на служителите заради психичното здраве. Проучването, проведено сред 1000 изпълнителни директори, служители и HR мениджъри, показва, че макар 44% от служителите да се обръщат към мениджърите си за подкрепа в областта на психичното здраве, едва една четвърт от HR лидерите се оказват подготвени да окажат необходимата помощ.
Други 43% от служителите посочват, че техните ръководители са оказали негативно влияние върху психичното им здраве, като са пренебрегвали правото им на баланс между личен и професионален живот, не са се съобразявали с работното им време или са проявявали дискриминация към някои от членовете на екипа.
Създаването на подкрепяща култура би позволило на мениджърите да делегират отговорността за психичното здраве на служителите си, добавя Симпсън. Според него човешките ресурси трябва ясно да заявят, че организацията не очаква от преките ръководители да поставят диагнози, а че те трябва да подхождат към всички аспекти на психичното здраве на дадено лице по същия начин, както към всеки друг вид проблем, свързан с физическото здраве. Важно е също да търсят съдействие от специалисти във връзка с въпроси като оценка на работоспособността, справяне с отсъствията по болест, разглеждане на възможностите за адаптиране на работното място и управление на изпълнението.
HR мениджърите трябва да провеждат редовни проверки сред мениджърския състав, когато се забележи увеличение в търсенето на подкрепа за психичното здраве сред служителите
Тъкър коментира още:
„След първоначалното обучение предложете постоянна подкрепа, която включва редовни проверки, достъп до специалисти по психично здраве и групи за подкрепа. Потърсете подходящи програми за развитие на лидери, които включват компоненти за устойчивост, емоционална интелигентност и самоосъзнаване и могат да помогнат на мениджърите да разберат по-добре собствените си нужди, свързани с психичното здраве, и как да се справят с тях.“
Джим Мур, експерт по взаимоотношенията със служителите в консултантската компания Hamilton Nash, предлага ръководителите на човешки ресурси също да подкрепят мениджърите при отсъствия, свързани с психичното здраве. Според него управлението на отсъствията, особено на дългосрочните отпуски за психично здраве, може да предизвика сериозен стрес за мениджърите, които често се сблъскват с непроменено работно натоварване при намалени ресурси и обикновено не могат да наемат заместници.
HR отделът може да помогне на мениджърския състав да се ориентират в процесите на управление на отсъствията, трудовото здраве и способностите, за да се сведе до минимум въздействието на дългосрочните отсъствия на служители, както върху мениджърите, така и върху бизнеса.
