Мистерията на човешката психична издръжливост
Защо един човек може да издържи на огромен стрес и множество кризи, докато друг се разпада и пред лицето на най-малкото неблагополучие? И защо при хората, които излизат от едно и също мрачно изпитание в живота си показват много различни реакции? Например, някои хора след тежки изпитания започват да водят по- целенасочен и пълноценен живот, докато други гледат на себе си като на озлобени жертви, чийто живот ще бъде завинаги травматично обременен от преживяването.
На какво се дължат тези значителни разлики? При работата ми през последните 40 години като психотерапевт с хора, преживяващи масивен стрес и психични смущения, а и в програмите за психологическо подпомагане на служители (EAP) на ComPsych, Inc., които осъществявам с над 100 фирми в България, това, което се откроява очетливо, беше тяхната воля да надделеят, да намерят смисъл в случващото им се, докато настъпят по-светли времена.
С други думи, те демонстрираха психична устойчивост или както професионалистите в тази област я наричаме психична издръжливост (resilience).
Като екзистенциален терапевт и организационен консултант често уча клиентите си в различни организации, че в основата на психичната издръжливост на хората е значението (нагласите и убежденията ни), което придаваме на събитията, а не самите събития, колкото и да са тежки. Именно то в най-голяма степен определя как реагираме на случващото ни се.
Следователно, разкриването и разбирането на нашите нагласи е от решаващо значение за разбирането и подобряването на нашия отговор на стреса, кризите и бедствията, които ни сполитат.
Психичната издръжливост е интригуваща, но неуловима за повечето хора концепция.
Интригуваща, защото може да даде някакъв отговор защо един човек се разпада в трудни времена, докато друг получава сила от тях. Неуловима, тъй като концепцията за човешката психична издръжливост се съпротивлява на окончателно определение. Някои професионалисти с дългогодишен опит в тази област предполагат, че „никога няма да я разберем напълно“.
Хора, които са преживели мрачни изпитания и са ги преодолели успешно отговарят по разочароващо лаконичен начин, когато ги попитаме как са го направили, като например „това беше там и трябваше да се изправя пред него“. Те рядко са в състояние да си обяснят в дълбочина как са преминали през това, но също така не искат да създават вдъхновяващи и героични истории само за да задоволят нетърпеливата публика, която чака да ги чуе. Така че тяхното оцеляване остава нещо като мистерия и за тях самите.
Защо психичната издръжливост или устойчивост е толкова важна?
Ако живеем достатъчно дълго и обръщаме внимание на случващото се около нас, може да разберем една от най-дълбоките истини за живота: вътрешната устойчивост, психичната издръжливост на човека е тайната на външните резултати в този свят.
Предизвикателните времена изискват вътрешна сила и дух, който няма да бъде победен.
Издръжливостта е самата основа на психичното здраве и богатство на човека.
Популярният възглед за психичната издръжливост е, че тя е отскачането от трудностите и способността да се възстановяме след стресови ситуации и житейски премеждия. Но това е неточно. Много често, страданието и борбата са част от самото изграждане на психична устойчивост.
Освен това възстановяването от трудностите не ви превръща автоматично в по-силен, по-мъдър и по-добър човек, както се казва в много писания на поп-психологията. Някои хора имат много смесени чувства относно резултата от своите мрачни преживявания и би им било трудно да посочат доказателства за личностно израстване. Например, да се чувстват щастливи, че преживяванията са приключили, но също така да се изправят пред трезвото отчитане на физическите и психологическите щети от тяхната борба.
Психичната устойчивост въобще не означава да се бориш сам
Бихте ли поискали помощ от близък колега, приятел или професионалист по време на криза? Ако се гордеете със своето «разчитам само на себе си», може да гледате на помощта от другите около вас като на признак на слабост: „Какво ще си помислят за мен, ако ги помоля за помощ!
Това е един основните проблеми в съвременните организации, а и в обшществото като цяло.
Хората не търсят навреме адекватна помощ на работното си място, например, защото се страхуват да не изглеждат уязвими и неадекватни пред колегите и началниците си. Човек предполага, че другите го виждат по същия начин, по който той се възприема и така приема, че другите ще са шокирани от състоянието му или ще го оценяват. Или дори може да му се подиграват, ако потърси помощ от тях.
С други думи, трябва да се справя сам. В действие влиза нагласата „всеки да се си спасява поединично“.
Това е невярно. Истинската психична устойчивост е психосоциална и организационна компетеност и не се развива в социална изолация. Ако на човек се предлага навременна, конструктивна и компетентна колегиална и професионална подкрепа, както това е в компаниите с програми за психологическа подкрепа на служителите (Employee Assistance Programs), с които работя, той е толкова психично устойчив, колкото е средата, в която живее и работи. В тези организации, подкрепата се търси и приема навреме. Няма стигма и авто-стигма по отношение на търсенето на помощ.
И служителите, естествено, са много по-психично устойчиви.
Близко е до логиката, ако познавате някой, който може да предостави ценен съвет в момент на нужда, вие ще го потърсите. Такава подкрепа и съвети могат значително да намалят продължителността на вашата борба, за преодоляване на проблемите ви. Следователно, балансираният възглед за разчитането на собствените сили и личната психична издръжливост включва както самостоятелна, така и организирана социална подкрепа.
Положителните взаимоотношения в един екип или организация са една от най-важните защитни системи през целия трудово-професионален живот на хората, тъй като именно не им осигуряват буфер срещу стресови моменти, кризи и бедствия.
