Скоро бяха връчени наградите „Най-добър работодател“, само че какво значение носи подобно отличие на различните слоеве в организациите? За обикновените служители – едва ли допринася с нещо! Но за администрацията и ръководството на „победителите“ със сигурност – все пак това е повод за „захаросан“ хвалебствен пост в социалните мрежи, а за висшето ръководство – евентуално бонус от съответните централи на фирмите. Как обаче наградата се отразява на процеса на привличане на таланти – този въпрос е повече от интересен за разглеждане.
Когато някой кандидатства за работа, дали би взел под внимание, ако компанията е отличена с наградата „Най-добър работодател“, или по-скоро ще наблюдава какво е реалното отношение към служителите, например?
Оказва се, че това е доста интересна, но понякога напълно незаслужена награда, което си проличава, на първо място, в обявите за работа – ужасяващо голямо текучество на таланти и забележително висок брой на свободните позиции в компаниите-победители. Освен това е интересно и да се прочетат коментарите в работните форуми, мненията на бивши и настоящи служители. Там нещата придобиват доста негативни измерения – говори се за грубо и вулгарно отношение към работещите, допълнителни часове работа, които не се заплащат, ограничение за ползване на отпуски, измами с работните бонуси, неуважение и интриги.
В този смисъл – какво като компанията е била отличена с наградата „Най-добър работодател“ по дадени критерии, ако в крайна сметка отношенията към хората действително са толкова лоши? Както се казва „язък им на отличието“ . А за заплащането да не говорим – много често то е на границата на оцеляването.
Редно ли е тогава да се инициират подобни награди като „Най-добър работодател“?
Всеизвестно е, че тя се взима на базата на заплащане на съответните суми – дали към журито, дали към организаторите, дали като маркетингов бюджет, които се усвоява – няма значение. Но при подобен случай наградата не може да бъде реална, защото няма тежест за никого, освен за самия „победител“.
А и нещо повече – ако трябва да бъдем честни – това би трябвало да е награда, която се дава от самите служители към работодателя, а не от външно жури, което очаква да си вземе хонорара, но хал хабер си няма от обстановката вътре в организацията на работа. Такива хора нямат представа зад лъскавата фасада колко човешки съдби се разбиват и как хората изнемогват, сякаш са роби.
Моето мнение е, че това не е честно. Не е честно да се търсят хора под дърво и камък по обяви и изложения от тези фирми, не е честно хората да напускат в 90% от случаите заради лошо отношение към тях и не е честно тези фирми да са победители в такива очевидно платени конкурси.
Защото наградата „Най-добър работодател“ не е достатъчна да осигури работа и условия за нормалното ѝ протичане
Последните две условия са даже първата и задължителна стъпка, която работодателят трябва да предприеме. Оттам нататък всички останали изяви са само повод за „тупане в гърдите“, добър имидж и създаване за нереална представа за останалите. А причината за това може да е наличието на предостатъчен бюджет за маркетинг, който трябва спешно да се усвои. Само, че много работодатели забравят, че хората са най-добрият маркетинг. Затова и не инвестират в тях – не само с пари, но и с отношение, за да говорят те с добро за фирмата, да се чувстват сплотени в нея, да не напускат и да имат желанието да се развиват там. Визирам персонала в сървиса, ниското и средно управление. Висшият мениджмънт обикновено витае из облаците – той вече е с промито съзнание за съпричастност, взаимопомощ, уважение…
Най-добрият работодател познава служителите си, знае за техните проблеми, осъзнава необходимостта да се грижи за тях и ги уважава като личности, които работят за общата цел на фирмата.
И този работодател може да бъде малка фирма, такава, която няма бюджет за раздаване на награди, а се бори ежедневно заедно със служителите си, а собствениците работят наравно с тях. Такава фирма, в която няма текучество, а екип, които е заедно не само на работа, в която има споделеност, толерантност, съпричастност, взаимопомощ.
Най-добрият работодател не разчита само на това колко работни места осигурява, а се интересува от текущото движение при служителите. Той е „стожер“ на стабилност, защото никой не започва работа с идеята да е временно там, докато си намери по-добро място. Само че „победителите“ са точно такива – при тях всяка работа е временна, текучеството се дължи на липса на отношение.
Победителите определят правилата, както и наградите
Защото тези работодатели повече ги е страх от загубата на имидж, от колкото загубата на хората. Сървисът, че и търговските представители са просто масовка, част от машината. Те са лесно заменими „части“, евтини и удобни. Те са в основата на пирамидата. Там са жертвите.
За клиентите – те нямат нужда да знаят кой е победител. За тях е важно обслужването, както и често използваната тук дума – отношение. А как да имаш такова, след като за фирмите, клиентите са ходещи проценти?
Същото е и с наградата „Мениджър на годината“. Когато някой ръководител получава наградата, дали си спомня шофьорът, който доставя заявките, колко пъти е заспивал на волана от умора, човекът в склада – работил през уикенда, касиерката на щанда – обидена поне 10 пъти от мениджъра си, търговския представител, който „от джоба си“ поема разходите за бракуваните стоки или счетоводителката, която не спа няколко нощи за баланса?
Аз лично ще се срамувам, ако получа такава награда, защото ако се обърна, ще видя зад себе си целия този персонал – дал времето, нервите, здравето си, за да „ блесне“ имиджа на фирмата, но накрая да не заслужи да получи и елементарно признание.
Уважаеми работодатели, ние ви познаваме!
Затова слезте на земята и започнете и вие да се запознавате с нас!
Уважаеми HR-и, не лъжете хората, че работят за победители. Победителите не се нуждаят от „пълнеж“, а от качество и характери.
Уважаеми мениджъри, не забравяйте пътя си нагоре, защото по пътя си надолу ще срещнете същите хора!
Защото най-голямата награда за труда ти, не е това, което получаваш от него, а това, в което се превръщаш от него!
