Според данните от годишно запитване на Microsoft Work Trend Index по въпроса за тенденциите в работата за 2022 г., 49% от работещите от поколение Z биха обмисили преминаване към хибриден модел на работа, а 46% биха преминали към изцяло дистанционна работа. В същото време според проучването Hybrid Work: Are We There Yet? на HP фактът, че поколението Z е израснало с технологиите, не означава задължително, че то може да ги приложи в контекста на работна среда.
Екипът на “HR Manager” потърси мнението на няколко експерти в сферата на човешките ресурси, които да коментират както тези данни, така и текущата ситуация на пазара на труда в страната, що се отнася до поколението Z. Днес разговаряме с Александър Балджиев – специалист в изграждането и менажирането на различни екипи и управлението и консултирането на компании от ИТ-сектора.
Здравейте, г-н Балджиев! Какви са нагласите у нас, що се отнася до въпроса кой модел на работа предпочита младото поколение?
Честно казано, ако се основа на собствените си наблюдения що се отнася за България, в процентите бих бил по-смел. Все повече хора, независимо към кое поколение принадлежат, предпочитат хибридната или изцяло дистанционна работа. Тъй като аз съм представител на технологичния сектор, забелязвам, че в тази област по моя лична статистика около 70% от младите хора търсят такива възможности. Това е така, защото работата от дистанция им дава най-вече възможност да правят, каквото им харесва извън нея, при това без да търсят компромиси.
Има, разбира се, и хора, които умишлено бягат от дистанционната работа. Една от причините е, че те се намират в началото на кариерата си и имат нужда от личен контакт, за да могат да се развият като специалисти. Други, не намират правилните условия за това в домашни или близки до домашните условия.
Възможностите за дистанционна работа зависи и от сектора, в който човек избира да се реализира.
Можем ли да твърдим, че на родния пазар на труда младежите се затрудняват с прилагането на технологиите в контекста на работната среда?
Този въпрос засяга доста обширна тема. Въпросът доколко човек умее да си служи с технологиите може да бъде разгледан от две страни. От една страна говорим за чисто консуматорство, а от друга – за умението да се намери добавена стойност при работата с технологиите.
Самият аз имам опит като лектор на събития, в които взимат участие и много младежи. Наблюденията ми са, че представителите на така нареченото поколение Z нямат добре развита критична мисъл и го казвам със съжаление. Освен това не умеят да открият ползите в дадено решение и да ги приложат на практика. Със сигурност има и немалко изключения, но масово липсват базови умения за търсенето, правилното отсяване и обработката на информация.
В тази връзка много компании разработват специализирани инструменти за повишаване на продуктивността, мотивацията и базата от знания на младите.
В тази връзка, една от основните теми, що се отнася до поколението Z, остава връзката между образованието и до каква степен то реално подготвя младежите за трудовия пазар. Какви са вашите наблюдения в тази насока?
Както вече споменах, участвам като лектор и ментор на различни събития и работя с доста млади хора. Забелязвам, че те не са подготвени за трудовия пазар, който е много конкурентен в момента. Ако преди ситуацията се е променяла за няколко месеца, то сега може да се промени за няколко седмици. В определени сектори динамиката е светкавична А младите кадри все по-често не успяват да се приспособят навреме към промените, което води до стрес, бърнаут или просто несправяне със ситуацията.
Една от причините за това намирам в образователната система. Тя е доста консервативна и затворена, предлага база от знания, които са били актуални преди 10-15 години. Отново- за да съм искрен- има изключения Често обаче се наблюдава пълно разминаване между теоретичните знания и практиката. Това безспорно пречи и затруднява, особено когато човек за първи път стъпва на трудовия пазар.Наистина има нужда да се обърне повече внимание над т.нар. „умения на 21 век“.
