Преди броени дни Националния статистически институт (НСИ) публикува пилотното си изследване, посветено на темата „Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението“. Докладът се изготвя за първи път, макар че НСИ следи от близо 20 години участието и относителния дял на жените на трудовия пазар. Данните върху които стъпва изследването са както от ежегодните статистики за трудовата сила в страната, така и от въпросниците, които бяха част от преброяването през 2021 година.
Ключовият извод за пазара на труда
Първият и най-важен извод от доклада е че делът на икономическата активност и заетите жени се увеличава с постоянни темпове на годишна база. Така в периода от 2011 до 2021 година, коефициентът на заетост на жените се повишава с близо 10 пункта. Увеличение (макар и с едва малко над 3%) се наблюдава и при разпределението по ръководни длъжности. Между последните две преброявания делът на жените ръководители се повишава от 36,9% през 2011 г. до 40,1% през 2021 година.
Пълноценното включване на пазара на труда, увеличаването на равнопоставеността и ръстовете в позициите на жените се вижда и през заплащането. Докато през 2000 година. възнагражденията на жените са с близо 25% по-ниски от тези на мъжете на съпоставима длъжност, то вече през 2021 г. разликата намаляла до около 18 на сто.
Разделението „мъжки“ и „женски“ професии остава
Разликите при дела на жените сред наетите в различните икономически дейности остават значителни. Жените в образованието, здравеопазването и социалните дейности за около 75 на сто всички заети лица. Подобен е и делът на жените ръководители в тези сектори – 75% в здравеопазването и 72% в образованието. Нещо повече – през последното десетилетие това са и секторите с най-силно изразено дамско присъствие на ръководните длъжности – жените ръководители нарастват със съответно 7% и 10% спрямо 2011 година.
Същевременно под 20% за жените на ръководни длъжности в секторите на строителството и добивната промишленост, а за последното десетилетие няма значима промяна.
Картината по региони
Що се отнася до ситуацията на областно ниво, тук картината, която анализът на НСИ разкрива е много по-разнородна и разкрива значителни различия в участието на жените на пазара на труда. Икономическата активност в столицата е най-висока (60%), докато в област Кърджали – най-ниска (36%). Най-голяма е разликата в заетостта между двата пола в Североизточния район – особено в областите, характеризиращи се с висок дял на населението по етнически малцинства, на селското и на сравнително по-ниско образованото население (Добрич, Търговище, Шумен). Най-ниска пък е разликата в Югозападния район.
В данните за равнопоставеността в управлението също се вижда, че жените на ръководни длъжности са повече в области, в които пазарът на труда е по-силно развит – с по-висока икономическа активност и заетост (включително тази на жените). Най-високите дялове на жените ръководители са в областите Перник, столицата и София, а най-ниски – с Кърджали, Смолян и Разград.
Ключът отстава образованието
Разликите в участието на мъжете и жените на пазара на труда намаляват с нарастване на образованието. При висшистите и тези със средно образование на практика няма разлика между заетостта на жените и мъжете от работната сила. Сред работната сила с начално и по-ниско образование обаче заетите жени са с 8% по-малко от мъжете.
Данните за ръководителите по пол и степен за завършено образование показват, че сред висшистите 45% от наетите на ръководни длъжности са жени, а сред хората без образование – едва 27%. Тези наблюдения още веднъж доказват, че образованието играе ключова роля за пълноценното включване на жените на пазара на труда и обособяване на равнопоставеност между половете.
