Мениджърите трябва да бъдат управлявани (и ръководени) от своите началници и собствениците на бизнеса (бизнес лидерите), за да се гарантира, че се ангажират с най-добрите управленски практики от името на своя работодател. Те трябва да бъдат насърчавани и възнаграждавани за добро управление и коригирани, когато се занимават с лоши управленски практики, рушащи авторитета на организацията като работодател.
Как изглежда доброто лидерство в управлението на работодателския имидж?
- Добрите работодатели постигат резултати и не подлудяват и унижават своите служители-членове на екипа в процеса на работа.
- Те им дават сили и работят с партньори и последователи, а не с подчинени, за да свършат заедно с тях нещата колкото може по-ефективно, ефикасно, ефектно, етично и естествено.
- Чрез процеса на овластяване, те развиват управленски и лидерски капацитет на последователите си и се грижат за тяхната организационна идентификация и удовлетвореност от труда.
- Истински добрите работодатели оставят последователите, екипа и организацията по-добре, отколкото когато са започнали да ги управляват. И се грижат за непрекъснатото подобряване на качеството на условията на труд и организационния живот.
- Мениджърите, загрижени за работодателския имидж на организацията си имат силата да създават по-здравословни, по-сигурни и по-устойчиви работни места, като дават приоритет на благосъстоянието на служителите.
- Практиките за управление под високо налягане/напрежение могат да причинят сериозни здравословни проблеми, а това веднага се отразява на имиджа на организацията като „нанасящ вреди работодател“.
- Компаниите, които дават приоритет на благосъстоянието на служителите, виждат значителни дългосрочни подобрения както в бизнес резултатите, така и в имиджа си като работодатели – какво сред служителите си, така и сред кандидатите за работа.
- HR стратегии като осигуряване на кариерна перспектива, осигуряване на яснота и автентичност в организационните отношения на всички нива в организацията могат също да помогнат за управлението на детоксикацията на работодателите.
- Има една смъртоносна истина за лошите работодатели, за която в много компании предпочитат да не говорят. Безмилостният натиск за още и още печалби и растеж само в името на самия растеж в многокомпании създава култура и подкрепя стилове на токсично, нарцистично и социопатно, дехуманизирано управление.
Деструктивният стил на управление в такива компании се характеризира с модел на унизително, принудително и манипулативно поведение, което създава отровна работна среда
Мениджърите дават приоритет на икономическите показатели и собствените си интереси и кариерни нужди пред благосъстоянието на своите екипи, често водени от дълбоко вкоренена егоцентрична несигурност, личностни разстройства като нарцисизма, макиавелизма („целта оправдава средствата“), липсата на емпатия или безмилостното желание за власт, контрол и превъзходство.
Техните действия могат да се проявяват по различни начини:
- омаловажаване на подчинените;
- трупане на кредит за тяхна сметка;
- обвиняване на другите за провалите;
- насърчаване на култура на страх и сплашване;
- подриване на инициативите за подобряване на условията на труд.
Такива мениджъри може да са открито агресивни и тормозещи, или могат да действат чрез по-фини средства като микромениджмънт, газлайтинг и манипулации чрез пасивна агресия. Независимо от техните специфични тактики, отличителният белег на такова управление е последователната ерозия на доверието, морала и производителността в екипа и организацията. Оставено без контрол, корозивното поведение може да доведе до голямо текучество, намалена иновация и разрушителен ефект за представата на служителите за техния работодател вълни, който прониква в цялата организация, а и на пазара на труда.
Повече от 4-ри десетилетия помагам на лидерите на различни организации да стимулират промяната и да повишават ефективността си като работодатели. Част от тази работа е усилието ни съвместно да изчистваме работните места от отровни практики.
Ето грозната истина, която описва реалността и дава отговор на въпроса защо толкова малко работодатели се възприемат от служителите и обществеността като наистина добри:
- В безмилостния стремеж към печалби, производителност и растеж, огромен брой работодатели отчаяно се стремят да постигнат краткосрочни печалби.
- Мениджърите са тласкани да тласкат екипите си до ръба на издръжливостта.
- Неумолимият емоционален стрес, който хората поемат, е също толкова вреден за здравето и работодателския имидж, колкото са вредните, токсични вещества в работната среда.
ЗА АВТОРА
