Успехът и удовлетворението имат много измерения, като едно от тях е заплащането.
Прави ми впечатление, че във връзка с това виждане България е разделена от две мнения. Едното е на така наречената провинция, а другото гледище е хората в нашите най-силно развити градове – така де добре познатата ни четворка: София, Пловдив, Стара Загора и Варна. Искам да знаете, че това виждане се основава на вашите коментари в онлайн пространството, където ясно се показва, че знаете, че българското благосъстояние не е пропорционално разпределено в страна ни.
Но защо е важно това? Важно е, защото още веднъж показваме как не сме съгласни един с друг. Важно е, защото и по тази линия не можем да постигнем консенсус. А той действително ни е нужен за да изградим устойчива и балансирана икономика. Това става само и единствено чрез вземане на правилните решения, а голяма част от тях се вземат от бизнеса.
И така… бизнесът в развитите градове се оплаква от невъзможността си да задържа персонал, а там пък хората се оплакват от корпоративната култура и удовлетворението си на работното място. Докато бизнесът в провинцията пък се оплаква от невъзможността си да задържа персонал, защото работната им сила бяга в големите градове в търсене на по-добро заплащане и по-добро разбиране от работодателя. Тоест, поне в едно сме съгласни, в неудовлетворението си от корпоративните разбирания. Разсъждавайки върху тези резултати и познавайки проблемите в големия град, все повече се съгласявам с резултатите от изследванията, че финансовите възнаграждения не са единственият и най-важен фактор за удовлетворение! И си мисля, че за да разрешим проблема ние трябва да си ремонтираме бизнес културата, защото удовлетворението на служителите е ключов фактор за успеха на всяка организация. Чрез него ние като ръководители, които пряко влияем върху продуктивността ни, ще можем да задържим най-подготвените си кадри и ще можем да развием още такива.
Знайте, че факторите определящи удовлетвореността на служителите на работното място са често обсъждани в академичните и професионални среди на управление на човешките ресурси. Но тук отново опираме до тяхното приложение. HR специалист с подходяща подготовка и опит може много елегантно да приложи тези техники. Така че ви съветвам да мобилизирате тези мощности във вашите компании през идната 2025. Всичко това е подкрепено от множество изследвания, които ясно показват, че финансовите възнаграждения не са единственият и най-важен фактор за удовлетворение. Отговорите на въпроса „Извън финансовите възнаграждения, кои фактори са най-важни за вашето удовлетворение на работното място?“ показват, че „хората и работната среда“ са ключови за повече от 70 % от анкетираните. Този резултат потвърждава тезата, че подкрепящата и позитивна работна среда, в която служителите могат да работят ефективно и да се чувстват част от екипа, е също толкова важна, колкото и всяка друга социална придобивка. Например, проучване на Gallup показва, че служителите, които работят в позитивна среда, са с 20% по-продуктивни и имат значително по-високи нива на ангажираност. От опита си мога да споделя за компания в IT сектора, която въведе програма за менторство и поддържане на социална свързаност между служителите, което значително повиши нивата на удовлетвореност и задържане на персонала. Това показва, че персоналната подкрепа и менторството играят съществена роля за създаването на удовлетворяваща работна атмосфера. И докато се възползвате от цялата тази информация, моля помнете вашето основно предизвикателство за 2025, това е именно баланса между работата и личният живот. Защото вашите служители често срещат редица предизвикателства в своето ежедневие. Един от най-важните аспекти на удовлетворението на служителите е точно постигането на баланс между работа и личен живот. Според проучване, повече от половината участници посочват, че това е основното им кариерно предизвикателство. Балансът е важен не само за психическото здраве, но и за продуктивността.
Всички тези проучвания показват кои са основните тенденции и предпочитания на служителите и ръководителите като служители в тези организации на съвременния български бизнес. В онлайн пространството виждаме как подкрепящата работна среда и гъвкавите работни условия стават все по-важни за ангажираността на служителите и тяхната продуктивност, измествайки финансовия аспект. За HR специалистите това трябва да е знакът, че създаването на ангажираща работна култура, която насърчава баланса между работа и личен живот ще бъде от ключово значение за успеха на тяхната организация. Затова съветвам всички мои HR колеги да повишат способностите си в тази насока.
ЗА АВТОРА
