Почтеността е това отговорно и вътрешно мотивирано организационно и социално мислене и поведение на мениджърите и служителите, при което те действат и се отнасят помежду си, при това не само на работното си място. То се определя като етичен, морален, честен, съвестен и уважителен начин на комуникация дори когато знаят, че никой не ги наблюдава и преценява.
Лоялността е възможна под външен натиск и поради страх от санкции
Почтеността е резултат от вътрешна, автономна убеденост и морално-психична зрялост на индивида.
Ако на някой от мениджърите, например, му се наложи по спешност да посети зъболекаря си и остави служителите си в офиса, той вярва, че те ще работят и без неговото присъствие почтено, съвестно и автономно, независимо дали ги наблюдава или не.
Особено преди едни или други избори, не само в България, в публичното пространство започва усилено и масово да се говори за почтеността на кандидатите за овластяване. В този контекст хората по-често си припомнят някои нейни основни характеристики, наблюдавани в ежедневието и измервани професионално от организационните и социалните психолози.
Защото почтеността в различни организационни и социални контексти е комплексен психичен конструкт – случва се в психиката на хората преди да се въплъти в поведенията им.
А в съвременните организации – бизнес, администрации, партии и граждански организации, – почтеността или липсата ѝ в работните отношения е постоянна тема и мета-отговорност на HR професионалистите.
Сега ще посоча само първите 10 симптома на автентичната почтеност в работните отношения, които опитните HR-и, с които сме обсъждали темата за почтеността на работното място по време на различни консултативни проекти и тренинг програми, използват като измерими индикатори за морално-психична зрялост и психосоциално развитие на мениджърите и сътрудниците на всички нива в организациите си.
Ако си наистина почтен на работното си място:
- поемаш пълна отговорност за думите и действията си, и за техните непосредствени и дългосрочни последствия;
- поставяш потребностите на организацията и на другите в организацията пред своите лични.
- предлагаш компетентна помощ и подкрепа на всеки, който се нуждае от такава в контекста на работата ви в организацията;
- даваш на другите възможност да изкажат мнението си и да си отстояват разбиранията, дори ако съвсем не си съгласен с тях;
- избираш честността и искреността във всичко и с всички, с които работиш;
- показваш уважение към всеки;
- сдържан си, тактичен и скромен и не се самоизтъкваш;
- признаваш открито, когато сгрешиш или установиш, че се самозаблуждаваш;
- спазваш поетите ангажименти и дадените обещания, и си постоянен в надеждността си;
- любезно и непресторено споделяш това, което наистина чувстваш и мислиш.
Почтеността е част от автентичността на човека, тя е есенцията на автентичния му начин на живот и отговорна работа.
Вярно е, че всеки може за кратко да я симулира манипулативно и да изгради и използва публичен имидж на почтен човек инструментално – като средство за въздействие върху околните. Но много скоро фалшивата, престорената почтеност се разкрива и носителя й неизбежно се компрометира.
Почтеността не е нещо, което правим, за да впечатлим другите
Държим се наистина почтено и когато никой не ни наблюдава и контролира. Служител, който започва да играе игри на телефона си веднага след като мениджърът му си е тръгнал от работното му място, не показва почтеност.
Думата „почтеност“ не присъства много в длъжностните характеристики, но това е качество, което всеки работодател търси в един служител.
В много случаи се подразбира – работодателят и HR-те приемат, че лицето, което кандидатства за работа, е честно, отговорно и заслужаващо доверие. Така че не трябва да се посочва в личните спецификации, изисквани за позицията.
Въпреки това, много от думите, които виждате често в длъжностните характеристики, са ценности, които предполагат човек да има почтеност в трудовото си поведение и организационните си отношения.
Почтеността е нещо повече от просто доверие към служителя. Човек със зряла и автентична почтеност живее живота си и върши работата си по морално отговорен и етичен начин. Той има добри междуличностни умения и основните ценности, които притежава, се ангажират и в професионалния и организационния му живот.
Мениджъри и служители, които не проявяват черти на почтеност, могат да бъдат изключително токсични за културата на работното място и следователно за производителността и развитието на компанията. Там, където почтеността не съществува, често има корупция, манипулативност, лицемерие, стрес и неудовлетвореност.
Какво означава почтеност на всяко работно място?
По-долу ще ви дам някои примери за почтеност и чертите, които притежава почтен човек, които съм извлякъл от разговорите си с опитни HR-и. Забележете – много от тях са практики, които могат да се наблюдават ежедневно.
Човек с развита и устойчива почтеност в работата си е:
- внимателен към другите, с които си взаимодейства;
- надежден;
- отговорен;
- вдъхва и демонстрира доверие;
- има добра трудова и организационна етика и стабилна морална саморегулация на поведението си;
- показва търпение и толерантност;по-самоосъзнат и самодисциплиниран е;
- честен е;
- уважителен;
- трудолюбив и отговорен за резултатите от работата си;
- има здрава преценка и здрав морал;
- стреми се да е ефективен и полезен;
- самостоятелно търси кое е най-правилното действие във всяка ситуация и се ангажира с реализацията му;
- съпричастен е към хората и организацията – в добри, но и в трудни ситуации и периоди.
Никой работодател не иска нечестни служители. Причините, които опитните HR-и изтъкват, когато ги питам защо и как търсят почтени служители, са много по-дълбоки от простото желание за работна сила, която не е покварена и мамеща ръководството или клиентите на компанията.
Почтеността в работна среда помага за създаването на положителна, конструктивна, екипна и организационна култура, при която служителите работят много по-добре. Те са по-ефективни, по-ефикасни, по-етични, по-емпатични и по-естествени са заедно, вярват си един на друг, имат взаимно уважение и доверие, могат да разчитат един на друг и постигат повече за себе си и за организацията.
