Младите хора предпочитат високоплатени „модерни“ професии. Такива са инженерните специалности, софтуерните и биотехнологиите. Голямо значение имат техническите и математическите познания, емоционалната интелигентност. Като професии на бъдещето се очертават “оператор на дрон”, „треньор на изкуствен интелект”, „архитект на виртуална реалност“, за които университетите вече се готвят. Изкуственият интелект не е заплаха, а средство в помощ на хората. Младежите трябва да инвестират в развиването на мултидисциплинарни умения. Едно образование не е достатъчно. Важни са критичното мислене и уменията за интерпретиране на заобикалящата ни неизчерпаема информация, казва Борислав Георгиев, директор „Човешки ресурси“ на НБУ.
По думите му пандемията от Covid 19 е променила много от работните режими и е довела до хибридни форми на работа, 4-дневна работна седмица, увеличаване на социалните пакети и др.
„Бъдещето ще търси баланс между личния и професионалния живот. И средствата за постигането му са емоционална интелигентност, хоби, спорт, нови здравословни навици“, обяснява Георгиев. Експертът смята, че съществуват умения, които са приложими за всяка една професия. Като такива сочи адаптивността, меките умения, комуникационната способност, аналитичните умения и добрия self мениджмънт.
Борислав Георгиев отговаря на въпросите на Йоана Йончева – студентка II курс „Журналистика“, Департамент „Медии и комуникация“ на НБУ.
Г-н Георгиев, променена ли е картината на пазара на труда през 2023 г.? Дигитализацията създаде ли нови професии?
Винаги ще има повече или по-малко търсене на определени професии. Пирамидата на Маслоу за човешките потребности остава в сила, но начините и средствата за удовлетворяването им се променят, така както се променя и пазарът на труда. Въпросът е колко бързо хората ще успяват да се преориентират.
Младите предпочитат високоплатени “модерни професии”, но пазарът се насища и често човек бива принуден да се преквалифицира или поне да обърне внимание върху надграждането на вече придобитите знания.
Същевременно някои т. нар. „остаряващи професии“ изпитват сериозен глад за кадри, именно поради липсата на желаещи да ги практикуват. Например „шлосер“, „заварчик“, „кранист“ са непопулярни професии, но търсени и към момента все по-високоплатени.
Дигитализацията от своя страна, промяната в нагласите на хората през последните две-три години, политическата и икономическата обстановка непрекъснато обуславят нови и нови перспективни дейности, които често се превръщат в професии. Преди години дейности като “оператор на дрон”, „треньор на изкуствен интелект” или „архитект на виртуална реалност“ бяха по-скоро фантастика. Но сега са реалност и се очертават като една все по-необходима константа за бъдещето.
Тук е и основната роля на университетите да формират личности със жажда за знания, с готовност за промяна и учене през целия живот, за да могат да са в крак с последните тенденции. Бъдещето ще цени мултидисциплинарните професионалисти. Голямо значение ще имат техническите и математическите познания, емоционалната интелигентност. Инженерните специалности и биотехнологиите ще търсят най-много специалисти и най-много нови професии ще възникнат там.
Колкото до българския пазар на труда, не смятам, че е застрашен от дигитализацията. Българите са приспособими. По-голямо предизвикателство пред страната ни е демографската криза и липсата на кадри като цяло. Дори и да отпадат определени професии поради навлизането на роботи, вярвам че винаги ще е необходим човек, който да координира, да настройва и управлява техниката.
И в този смисъл трябва ли да се плашим от изкуствения интелект или трябва да гледаме на него като помощник за трудоемки и непривлекателни дейности?
Изкуственият интелект е възможност, средство. Ако той се използва правилно от хора със съответните познания, той ще спомага на човечеството. Не трябва да се прекрачва етичната бариера и да се допуска развитието на определени технологии за сметка на хората.
Прогнозите, които правите, кога ще са реалност в България?
Те вече се случват. Но всички специалисти посочват 2050 г. като преломен период за навлизането и утвърждаването на изкуствения интелект, пълноценното изследване на космическото пространство и задълбочаването на продоволствената криза в света.
Можем ли да наречем дейността на геймърите и инфлуенсърите професия?
Бих ги определил като дейности, които обединяват множество професии, вплетени помежду си. Обичайно инфлуенсърството започва като хоби. Но в по-напреднал етап зад всеки успешен инфлуенсър се оформя екип от професионалисти с конкретни професии, които да изграждат образа му – оператори, фотографи, сценаристи, логистици, гримьори, аниматори, монтажисти, осветители, дигитални маркетолози, специалисти по социални мрежи, ПР-и и много други. Факт е, че в световен мащаб инфлуенсърите и геймърите намират приложимост и успяват да монетизират дейността си.
В какво образование да инвестира младия човек?
Младият човек следва да инвестира в развиването на мултидисциплинните умения, да приеме промяната като нещо естествено. Защото най-успешни са най-приспособимите.
Не бива да се остава с нагласата, че веднъж завършили дадено образование, вече не е необходимо да се обучаваме. Едно образование не е достатъчно. Разбира се, инженерните науки и информационните технологии, подплатени с хуманитарни познания биха били най-конкурентноспособни в близко бъдеще.
Намалява или се увеличава броят на професиите, които в бъдеще няма да изискват висше образование, а самостоятелна подготовка чрез Интернет?
Интернет е средство, но не е панацея. Информация ни залива непрекъснато отвсякъде, но образованието е това, което дава инструментите за осъзнаване и впрягане на конкретна информация в полезно действие. Така че смятам, че висшето образование и самоподготовката ще продължат да вървят ръка за ръка и да се допълват взаимно. Неслучайно НБУ акцентира върху интердисциплинарното образование и се стреми да развива в своите студенти критично мислене и умения за интерпретиране на заобикалящата ни неизчерпаема информация.
