Шефът се приближава към мен.
– Готово ли е? – и аз кимам – А проверено ли е?
Кимам отново и му подавам флашка с негова презентация, по която съм работил извънредно целия weekend. И честно казано, бях се постарал.
– Проверих я по актуалните справки в неделя вечер.
– Хайде, ще се видим после – маха с ръка той и продължава към офиса си, където ме вика няколко часа по-късно. Очаквам да каже нещо за презентацията, в която вложих толкова труд… но просто получавам поредната задача.
За момент неловко изчаквам, а мениджърът ми отсича:
– Няма друго засега – и излизам бавно от офиса, смутен и разочарован.
Сигурно разбирате какво изпитвах в онзи момент, защото е много вероятно и вие да сте се чувствали по подобен начин.
А изследване на OnePoll от 2022 година показва смайващи резултати:
63% от анкетираните се чувстват неоценени от своя пряк ръководител в рамките на нормална работна седмица
Наблюдавайки отблизо десетки мениджъри през последните осем години, съм склонен да се съглася с резултатите от проучването и ето защо:
Фундаментална грешка, която лидерите правят, според мен, е да обвързват признанието с някакви Wow!-постижения и да забравят, че ежедневието се състои най-вече от 90% рутинна, монотонна работа, която рядко е забележителна и впечатляваща.
Дори още повече – по-голямата част от хората работят надеждно и качествено всеки ден. Спазват си сроковете и когато имате нужда от тях, са на линия, за да ви осигуряват стабилната основа, която гарантира изпълнението ви.
Няма да е пресилено, ако кажем, че без усърдната, незабележима работа им успехът на екипа би бил невъзможен. И точно тя дава възможност на мениджърите да проявят една неочаквана суперсила – на благодарността.
А защо е суперсилата, от която всички печелят?
От началото на века имаме все повече доказателства в областта на социалните науки за конкретни и измерими ползи от благодарността в почти всяка област от живота ни.
Така например, през 2020 широка популярност набира проучването на т.нар. „Ефект на свидетеля“. Екип от психолози, водени от Сара Алгоу, откриват в поредица от експерименти, че емоционалните прояви в една социална група най-често се наблюдават от трета страна, „свидетели“ – членове на семейството, колеги, приятели и съседи.
А проявените емоции, които долавяме като свидетели, оформят по деликатен (и дългосрочен!) начин живота на групата, като променят поведението и отношението ни – и към изразяващите емоцията, от една страна, и към хората, към които се изразява емоция.
А коя емоция изследователите залагат в тестовете? Благодарността!
И ето какво се случило: при проява на благодарност пред „свидетелите“, самите те ставали по-отзивчиви и към този, който благодари, и към този който приема признанието.
Нека сега да разиграем офис сценарий със ситуацията от началото на статията. Да кажем, че колегата Иван е „свидетелят“ на случката и вижда как шефът ми отделя 30 секунди и едно ръкостискане да благодари:
– Благодаря, че жертва време през уикенда да ми помогнеш с презентацията. Оценявам го!
А Иван си мисли: „Нашият шеф забелязва и цени труда на хората си, а колегата е човек, на когото може да се разчита. И наблюдението променя нагласата му към нас в позитивна посока.“
Така, незабележимо, но осезаемо благодарността се превръща в „социално лепило“ за работното ви място и може да усили така търсеното от компаниите чувство за принадлежност.
Сега, знам, че има мениджъри, които вярват, че „ние не сме тук да се харесваме“ и биха отхвърлили с лека ръка ефектите върху екипната сплотеност.
Тогава да поговорим за благодарността и нейните ефекти върху най-важното за бизнеса – резултатите
В едно прочуто съвременно проучване, екипът на Адам Грант от Университета на Пенсилвания произволно разделя на две групи служителите в call center, които прозвъняват бивши възпитаници на университета с молба за дарения.
Едната група продължили работа, както винаги.
А втората група получили благодарствени писма от студенти, на които помогнали с труда си да получат стипендии. Представете си да прочетете нещо такова:
„През целия си живот съм мечтала да дойда тук. Баба ми и дядо ми са запознали тук. Баща ми е следвал тук. Побърках се от радост, когато получих стипендията – тя промени завинаги живота ми. Благодаря Ви!“
През следващата седмица сътрудниците имали 50% повече обаждания за набиране на средства спрямо първата група. Удвоили средното време, прекарано на телефона – влагали повече усилия в убеждаването на клиентите. 144% повече бивши възпитаници направили дарения.
А средната сума скочила от 412 на над 2000 долара!
Да погледнем още няколко изследвания.
В проучване на мотивацията в Berkeley University, 65% от участниците заявили, че биха работили по-усилено дори при неформално изразена благодарност от прекия ръководител.
А скорошно проучване сред участници в Голямото напускане сочи, че почти половината (46%) от анкетираните са напуснали работа, защото са се чувствали неоценени.
Тоест, когато мениджърите не забравят да кажат „благодаря“ на хората си, може да открият, че те се чувстват мотивирани да работят по-усърдно, стават по-креативни и продуктивни.
Но както би казал Дан Пинк, има сериозно разминаване между това, което знае науката, и онова, което прави бизнесът.
И както видяхме от проучването в началото, ръководителите – съзнателно или не – избират да НЕ използват благодарността.
Но защо?
Попитах няколко ръководители кога най-често пропускат да благодарят на хората си.
Ангел, финанси: „Понякога просто забравям колко е трудно. И ако не си го напомня изрично, съм твърде зает да отбележа нещо конкретно.“
Милена, търговия: „Може би идва от насаденото мислене, че емоциите нямат място на работа и изглежда някак неловко да отидеш при някого, да му стиснеш ръката и да кажеш едно сърдечно „Благодаря ти, добра работа!“
Светльо, IT: „С времето приемаш някои неща за даденост и си мислиш – за това ти се плаща, това ти е работата, нали така? Но наистина не е правилно.“
Тоест, включваш на автопилот, за да оцелееш в потока от задачи и крайни срокове и забравяш.
Затова и днешната статия е най-вече напомняне към вас – че може би край вас има хора, на които дължите признание, но все още не сте им казали „Благодаря ти!“
И днес е чудесна възможност да го направите.
ЗА АВТОРА
