Случвало ли ви се е хората в компанията ви да се оплакват: „Чувствам се изгубен, безсмислено ми е, отегчен съм, в живота ми няма радост, няма цвят. Живея ден за ден, не харесвам живота си. Имам нужда от ПРОМЯНА!“? А на вас самите в позицията на мениджъри минавали ли са подобни мисли?
Защото по принцип хората често искат ПРОМЯНА, но не знаят каква да е тя и как да я постигнат
А за да възникне подобна необходимост, означава, че в настоящата ситуация нещо не е както трябва.
А какво представлява „нашата настояща ситуация“, замисляли ли сте се? От какво се състои тя, кои са нейните елементи, параметри и измерения?
Нашата настояща ситуация (или състояние) се определя от това как мислим, чувстваме и действаме. Казано по друг начин, нашите мисли, емоциите, които изпитваме, и нашите действия (поведение, решения, избори). А това са основните елементи, които съставят нашата личност, която от своя страна ежедневно твори нашата лична реалност, наречена от нас ЖИВОТ.
Как обикновено постигаме промяна, обаче? Основно чакаме тя да дойде отвън, нали? Както в личния живот си я представяме като нова кола, нов дом, нови приятели, развлечения, пътуване, хобита, така и в професионалния чакаме нови клиенти, нови събития, нови обучения и възможности.
Това работи, разбира се, но само частично и не за дълго.
Защото истинската промяна се случва отвътре навън
Като хора от раждането си ние непрекъснато трупаме разностранен опит – усещания, чувства, образи, двигателни реакции и мисли, които тренират невронните връзки на нашия мозък. Паралелно с това, непрестанно ни се обяснява от всякакви външни авторитети, започвайки с нашите родители, после учителите и обществото изобщо, как точно да интерпретираме тези преживявания. Кое е добро, кое лошо; правилно и грешно; красиво и грозно; полезно и вредно за нас и останалите.
Научно доказано е, че колкото повече порастваме, толкова по-здрави и устойчиви стават някои структури в мозъка ни, т.нар. схеми, модели и вярвания, които постепенно се превръщат в закостенели навици. Така е и когато компанията ни се разраства.
Освен това с времето ние се „пристрастяваме“ към някои от моделите и започваме да ги възприемаме като единствена истина, за която сме готови дори да се борим с другите за да я браним и отстояваме
С това не искам да кажа, че навикът сам по себе си е вреден, напротив – той е вроден човешки механизъм, чрез който пестим енергия и усилия. Много наши автоматизирани навици са полезни и правят живота ни по-лесен – шофирането, например, или навици, свързани с комуникацията, ако говорим в корпоративен план.
За разлика от тях негативните вярвания, мисли и емоции, които изпитваме по навик (и които не са непременно верни!), често оказват отрицателно въздействие върху нас, върху здравето ни, върху взаимоотношенията и щастието ни. Закоравели с времето, те се задействат автоматично и несъзнателно и често „заживяват нашия живот“ вместо нас. Колкото по-вредни и токсични са те, толкова по-потърпевши и нещастни сме ние.
Въпросът е как да се отървем от тях и възможно ли е изобщо да съградим своя нова личност, като едновременно с това продължаваме да повтаряме стари мисли, чувства и действия?
Категорично НЕ!
Промяната може да се случи само тогава, когато се отграничим от „старото“ и го трансформираме в нещо „ново“. А първата стъпка е просто да осъзнаем това. Да, само и единствено да го осъзнаем!
Започнем ли да си даваме сметка как говорим, как седим, какво ни дразни, как действаме, от какво се оплакваме, как и кого обвиняваме, за какво се извиняваме, защо разиграваме роли на жертва, кога се самосъжаляваме и т.н., вече сме постигнали първата си голяма победа!
Защото осъзнаването помага да се погледнем отстрани и от дистанция; да излезем от своята стара програма, да се отграничим от нея като се превърнем в нейни съзнателни наблюдатели
Казано с други думи, ако искаме да променим някои неприятни аспекти от живота и работата си, ние трябва да започнем да мислим, чувстваме и действаме по нов начин. Трябва да „станем“ различни, да създадем друго състояние на ума, което да „принтираме“ върху мозъка си.
Добрата новина е, че във века в който живеем, има много практики и инструменти, които са на разположение. Но най-важно е да знаем, че промяната винаги започва с отговора на въпроса „Кой вече НЕ ИСКАМ да бъда? “Не искам да се оплаквам, да обвинявам, да се извинявам, да съдя другите хора.“
Добре! А с какво искам да го заменя? С търпеливост, толерантност, емпатия, смелост, разбиране.
Дотук чудесно, и кой ще има полза от тази промяна, ще попитате?
На първо място самите вие, след това семейството ви, приятелите, хората, с които работите, продавачката в магазина, човекът от автомивката, дамата на рецепция, кучето ви, златните рибки… целият свят!
Да, промяната е отправна точка за създаване на нов живот и нов свят. Тя е същинското лице на емоционалната интелигентност.
Нека с нейна помощ станем архитекти на собствения си живот.
ЗА АВТОРА
