През последните години ставаме свидетели на все по-голяма динамика във всяко отношение от живота ни, включително и на пазара на труда в България. Промените, за които говорим, обаче не водят към по-добро, напротив – проблемът с намиране и задържане на служители става все по-осезаем, независимо дали говорим за столицата или за по-малките градове.
Работодателите във всички сфери изпитват остра нужда от работна ръка. Но дори нискоквалифицираните служители или работници вече са рядко срещани.
В тази връзка е необходимо да помислим дали има методи, които не са толкова популярни, но чрез които да можем да помогнем на бизнеса и на хората, попаднали по една или друга причина в така наречените уязвими групи
Ще ги разделя в няколко подгрупи, тъй като всяка притежава своя собствена специфика.
На първо място поставям младежите, излизащи от центрове за настаняване от семеен тип или иначе казано ЦНСТ. В тези учреждения са настанени, както деца, лишени от родителска грижа, така и такива, които имат родители, но те са предоставили на държавата възможността за отглеждане на децата им.
И в двете ситуации, след навършване на пълнолетие, тези млади хора попадат в една различна, незащитена среда, за която обаче те често нямат необходимата подготовка. Липсват им основни компетенции, умения и знания, които, дори и да не са били придобити до този момент, по принцип биха могли да се развият с нечия помощ.
По-важният въпрос е дали има кой да подаде ръка на тези младежи, има ли изградена система, която да ги приеме и изгради като личности. Този процес трябва да се осъществява в сътрудничество с бизнеса и държавата.
Към момента, поне на хартия, има начертана стратегия, по която младежите да вървят, но на практика връзката се къса между многото институции и размиването в изпълнението на задължения.
В крайна сметка се оказва, че в повечето случай няма кой да помогне младите хора да се адаптират към обществото и работната среда, да станат пълноправни членове и да допринасят с работата си.
Предполагам разбирате, че когато човек е сам и почти не среща протегната ръка, шансът да преживее личен провал е огромен. А младежите, израснали в домове за деца, лишени от родителска грижа, също като своите връстници, имат мечти, желания и нуждата да бъдат разбрани, приети и щастливи. И когато не могат да ги постигат по правилния начин, търсят друг, алтернативен път – в наркотиците, хазарта, проституирането.
За да успеем да помогнем на младите хора да избегнат всичко това и да се превърнат в граждани, допринасящи за развитието на бизнеса и обществото, трябва ние да ги потърсим, обучим и социализираме в работна среда.
Кои са другите неглижирани уязвими групи и как те могат да се впишат в бизнес процесите, можете да разберете от продължението на материала тук.
