Някои специалисти по човешки ресурси твърдят, че поколение Z често не признава йерархичните структури. Младежите дори могат да се чувстват некомфортно, ако работата им подлежи на мениджърски контрол. Именно въпросната характеристика обаче предразполага това поколение да бъде в основата на модела „самоуправляващи се екипи“.
Какво представлява моделът „самоуправляващи се екипи“?
Моделът представлява идеята на поколение Z да се създаде система за управление, в която отделните хора да могат сами да разпределят задачите във времето, като сами определят приоритетите и с това поемат пълна отговорност върху резултата.
Моделът „самоуправляващи се екипи“ отхвърля присъствието на ръководител с идеята именно всеки служител да отговаря пред себе си, а не пред друг. Специалистите с по-богат опит пък се приветстват да станат част от екипите, а не да стоят начело.
За да функционира този модел по здравословен начин, е необходимо и прилагането на моделите Служебно лидерство, Ситуационно лидерство или Директивно лидерство. Освен това е добре да се обърне внимание и на спецификите на демократичния стил на управление.
Какво е необходимо за модела „самоуправляващи се екипи„?
Най-важното, което трябва да се случи, за да може този модел да просъществува в света на бизнеса, е необходимо той да бъде подкрепен от висшите мениджърски състави и най-вече от самите изпълнителни директори. Той може да стане част от управленската стратегия, като се положат взаимни усилия за превръщането му в управленска култура.
Най-необходимото умение, което трябва да притежават служителите, за да бъде успешно прилагането на модела „самоуправляващи се екипи“, е самодисциплината.
За да могат служителите да бъдат ползотворни в работата си, те трябва да бъдат подкрепяни от наставник, който не е в позиция на мениджър или ръководител, но и да бъдат упълномощени да вземат решения самостоятелно.
