В най-новия анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) се разглеждат особеностите на трудовия пазар в страната, през призмата на миграцията на кадри. Основният въпрос е кои са общините в страната, които отдават най-много работници към съседни общини.
Анализът на ИПИ показва, че профилът може да бъде обощен най-общо така – най-често това са по-малки общини, разположени в близост до големите градски центрове, които предлагат по-конкурентно заплащане и по-добри условия на трудовия пазар.
За целта са използвани данните за ежедневната трудова миграция, събирани от НСИ в хода на преброяването през 2021 г. Тъй като те включват всички лица, които пътуват всеки ден от едно до друго населено място за работа, представените данни изключват онези работници, които пътуват в рамките на собствената си община. Представеният дял е сред заетите лица, тъй като тези данни ползват местоживеенето, а не местоработата на работниците.
Номиналният брой на ежедневните трудови мигранти между общините към 2021 г. е почти 325 хиляди души. Това значи, че близо 10 на сто от всички работещи в странта пътуват за да работят до населено място, извън общината, в която живеят. Ако към извадката включим и тези, които пътуват до друг град или село в рамките на собствената си община, броят им нараства до 495 хиляди.
В челото на тази подредба се нареждат няколко големи града, като лидер е Перник, с 14,4 хиляди души, пътуващи най-вече към столицата. Община Пловдив е на второ място с 11,2 хиляди души благодарение на силно развитата индустрия в малките общини около областния град.
Прави впечатление, че в района около Пловдив като цяло има силна ежедневна миграция, като в топ 20 по брой пътуващи се нареждат и още 4 общини от региона – Родопи, Марица, Асеновград, Карлово. Сходна е динамиката в района около София, като от самата Столична община към други пътуват 9,4 хиляди души, а голям брой хора пътуват всеки ден от Своге, Елин Пелин, Костинброд и Божурище.
Сред общините с голям брой пътуващи работа ежедневно са и Стара Загора (7,7 хиляди души), където основна посока е енергийният комплекс в Гълъбово и Раднево, Бургас (6,8 хиляди души) и Варна (7 хиляди души), където привлекателни за работници от големия град са както малките курортни общини, така и близките индустриални центрове.
Прави впечатление, че и по-малкият град Добрич е сред лидерите, като 5 хиляди от работниците пътуват до съседни общини. Това обаче е отражение най-вече на административното деление, което отделя града изцяло от обкръжаващата го Добричка община, както и от близките курорти.
Ако разгледаме ежедневната миграция като дял от всички заети много ясно се отличават основните икономически центрове на страната. С най-високи дялове са Антон (66%) и Чавдар (64%), чиито работници пътуват до големите индустриални предприятия на Средногорието, а в топ 10 се нарежда и Златица (56%).
Най-видими са районите около най-големите градове – край София това са Горна Малина (58%), Своге (51%), Божурище (50%), Сливница (47%), Костинброд (43%), край Пловдив – Родопи (58%), Куклен (51%), Марица (46%), Садово и Калояново (по 44%), край Варна – Аксаково (52%), Белослав (47%), Аврен (45%). По-малки, но явно видими на регионалната карта кръгове от общини с голям дял на ежедневно пътуващите се оформят и около Шумен, Пазарджик, Плевен, Русе, Бургас, Разград.
Сред градовете, които изостават по показателя трудова миграция са Враца, Монтана, Видин, Смолян. Едни от причините за това са, че често тези райони са бързо застаряващи, има трайна безработица, както и липса на инвестиции.
Докато общините, които привличат най-много трудови мигранти са безспорните икономически лидери на страната, с най-динамичните пазари на труда и най-високите заплати, то най-големите донори на труд са по-скоро „в средата“.
От една страна осигуряват достатъчно добър достъп и свързаност с големите градове и центровете на промишлеността, от друга – достатъчна отдалеченост, която премахва негативите на градския живот и осигурява спокойствие и по-чиста околна среда, често при по-ниски разходи за издръжка. Взети заедно, тези две групи общини формират почти цялата икономически динамична част на страната.
