Според социологически проучвания сред лидери от различен ранг (мъже и жени) и от наблюдения на фокус групи се оказва, че в ситуации, изискващи наказание на подчинените, жените лидери по-често прибягват до мерки за морално и психологическо влияние, а мъжете лидери прибягват до административни мерки. Жените, като правило, оправдават подчинените, включително колегите. Те разглеждат повече варианти на въздействие. Отговорите на жените лидери се характеризират с внимание към своите подчинени, те имат по-голямо влияние върху подсъзнанието; мъжете лидери излизат с общи фрази и предпочитат материално въздействие. В своите решения жените почти винаги допускат мирен изход от възникващи конфликти. За разлика от мъжете лидери, жените лидери са по-склонни да правят компромиси, да мислят и да се колебаят дълго време, преди да накажат своите подчинени.
За по-опитните мениджъри (с повече от 10 години опит на ръководна позиция) – както при жените, така и при мъжете – готовността за вземане на решения в условия на риск е по-ниска, отколкото при мениджърите с по-малък опит. Жените лидери избират по-предпазливи стратегии. Мъжете лидери са склонни към по-висока степен на риск, което се дължи на по-голямата им степен на агресивност, самостоятелност в действията, по-изразена потребност от доминиране и самоутвърждаване. С възрастта при мъжете желанието за вземане на решения под риск намалява, докато при жените тази тенденция не се наблюдава. Вярно е, че тяхната готовност да поемат рискове при вземане на решения се реализира при определени условия, по-специално с повишаване на нервното напрежение, стрес и разочарование. Като цяло готовността на лидерите да поемат рискове е по-изразена в групова обстановка, но това е по-характерно за жените лидери.
Това съдържание е заключено!
Влезте, за да отключите съдържанието!
