Често мои познати се обръщат към мен с молба да прегледам автобиографията им и да споделя експертното си мнение. Обикновено ми се казва „На теб ти е лесно, защото това работиш и виждаш добре разликите. Но аз дори не знам откъде да започна да пиша автобиографията си, аз съм просто работник. Мога ли да използвам някакъв трик, за да се получи добре?“ Това, което им казвам, е, че за да грабнат вниманието на HR-а и да го задържат до край, автобиографията трябва да е ясна, лесна за четене, стегната, но пълна. Това са характеристиките, които трябва да притежава едно добре написано CV и които ние HR експертите всъщност търсим.
Автобиографията е детайлна визитна картичка при търсене на нова работа, която трябва да впечатли HR специалистите
Напълно разбираемо е, че всеки човек желае да се открои сред много други кандидати за работа. Колкото до „триковете“, по-важно да се избягват основни грешки, за да се изготви истински добра автобиография. Винаги напомням да се има предвид, че когато се кандидатства за нова позиция, CV-то ще представлява първото важно впечатление на новия потенциален работодател. За мен думите, че „няма втори шанс за първо впечатление“ са истина.
Разбира се, автобиографията не е всичко, но тя е първият „прозорец“, който ние имаме, за да „видим“ кандидата. Освен това в действителност сме затрупани с работа и с много автобиографии за една и съща позиция, които ежедневно преглеждаме. Ето защо е от изключително значение автобиографията да грабне вниманието на специалистите по подбор още от първия момент.
Аз, например, се впечатлявам от автобиографии, които започват с обобщение на уменията на кандидата и неговите ключови постижения. Това определено предизвиква интерес в мен, защото по този начин кандидатът ми казва от самото начало кой е и защо трябва да избера точно него.
Често срещано е да са просто изброени минали отговорности и позиции, които кандидатът е заемал. Аз препоръчвам вместо това, да се направи нещо, което да откроява CV-то, като за мен е много важно кандидатите да подчертават резултатите си. Например, като използват количествено измерими данни, за да покажат постижения си.
Добре е като HR специалисти да се запознаем с всичките постижения на кандидата, както в кариерата, така и в личния му живот до момента.
Не се замисляме, но всъщност автобиографията е възможност за представяне на личния бранд
Ние HR професионалистите бихме искали кандидатите да знаят, че всъщност за нас е важно информацията, която се съдържа в автобиографията да е истинска. Ние искаме да знаем кои наистина са те, защото рано или късно техните умения ще излязат наяве. За да рекламира „личния“ си бранд, е важно кандидатът да използва стил и тон, които са лични за него, като по този начин ще се открои от всички останали. За нас е важно кандидатите да са позитивни, директни и да бъдат себе си. Персонализираните автобиографии, които отговарят директно на описанието на длъжността правят впечатление. По този начин кандидатът ни казва защо е точният кандидат за ролята.
В днешния бързо развиващ се бизнес пейзаж адаптивността на кандидатите е от решаващо значение. В практиката си ние все по-често търсим кандидати, които са отворени за промяна, приемат новите технологии и методологии и могат лесно да се приспособят към променящите се приоритети.
Как можем да разберем това само от една автобиография?
Естествено, когато прочетем за постиженията на кандидатите или как са разрешили важен проблем в компанията.
Нещо, което аз лично намирам за доста показателно, е автобиография пълна с правописни или граматически грешки. Затова моят съвет е, след като кандидатите са написали автобиографията си, да направят проверка, както за правописни грешки, така и за грешки при въвеждане на текста и при форматирането му. Защото при наличието на такива пропуски става ясно, че кандидатът не обръща внимание на детайлите и не влага всичко от себе си, когато прави нещо. А това със сигурност ще се прояви и когато си върши работата.
Има все още едно грешно вярване, че за да се впечатли бъдещия работодател, трябва да се представи дълга и наситена с текст автобиография. Това е една от най-големите грешки, които кандидатите често правят. Автобиографиите трябва да са кратки! Специалистите по подбор както и наемащите мениджъри няма да бъдат впечатлени от много страници с безполезна информация, а от такава, която е пълна, лесна за четене, но кратка (в идеалния случай две или максимум три страници).
Това, което винаги казвам е, че кандидатите трябва да оставят работодателите да искат да научат повече за тях, като ги поканят на интервю.
По време на лекции, които съм изнасяла в университета, забелязвам, че студентите, които тепърва ще кандидатстват за работа, не знаят как да напишат своята автобиография. Това, което аз ги съветвам е, ако това е първата им автобиография, да обърнат по-голямо внимание на опита в обучението или на всяка работа, извършена по време на обучението. Също така, е добра идея да включват всеки доброволчески опит или проекти, свързани с тяхното обучение: те със сигурност ще бъдат високо оценени.
В случай на профили с повече години професионален опит зад гърба си, това, което ме впечатлява е автобиография, която съдържа работния опит на кандидата и подчертава постигнатите резултати и цели, най-подходящите и ангажиращи проекти, с изброени придобити меки умения (например способност за управление на екип, организационни умения и умения за вземане на решения и др.).
Разбира се CV, което подчертава силните страни на кандидата, прави впечатление, но също така е много важно то да се чете бързо и лесно. Съветвам моите познати да са креативни, да използват ясен шрифт с подходящ размер, като избягват курсив и прекомерна разнородност на цветовете.
Има един последен аспект, който ни прави много лошо впечатление и той е, когато кандидатът не помни кога и как е кандидатствал за дадената позиция. Когато се обаждаме на кандидат, ние HR професионалистите не го правим случайно, а всъщност мотивирано и съзнателно. Интервюто за работа започва с нашето телефонно обаждане.