На следващия етап, съсредоточаване или фокусиране, участниците в мотивационното интервюиране идентифицират какъв проблем или тревога ще бъдат разгледани първо.
Често HR-те с богат опит в мотивационното интервюиране окуражават партньорите си в организацията да работят върху тази фаза самостоятелно, като използват упражнения от арсенала на мотивационното интервюиране, които да им помогнат да изяснят какво искат да променят.
Признаването на проблема е първата стъпка към изграждането на картината на несъответствието – тоест разпознаването на разликата между вашата реалност и идеала.
- Първо, каква е вашата реалност? Вземете бележник и помислете какво ви причинява недоволство или притеснения. Помислете за области като физическо здраве, работа, взаимоотношения, социален живот, финанси или емоционално/психическо здраве, където нещата не са както бихте искали.
- Ако имате доверен колега, можете също да обмислите мозъчна атака с тях (но се уверете, че те ви помагат да разкривате собствените си несъответствия, вместо да ви натрапват идеи, съвети).
След като сте идентифицирали вашата реалност и вашия идеал за най-належащите ви проблеми, вземете бележника и нека ги съберем – първо идеала, а след това реалността: това ще ви помогне да видите вашето несъответствие. Например:
(Идеално): Животът ми в този екип би бил по-добър, ако ______, защото _____.
(Реалност): В момента в този екип се чувствам/съм _________________.
След това помислете колко голямо или малко е това несъответствие
Колко неудобно ви кара то да се чувствате в екипа, в който работите? Ако разликата, която възприемате между вашата реалност и идеала, е малка, тогава е малко вероятно да сте много мотивирани да работите върху промяната.
От друга страна, ако разликата е твърде голяма, тогава може да се почувствате твърде обезкуражени, за да помислите да работите върху тази промяна. В идеалния случай на този етап можете да идентифицирате промяната, при която несъответствието е „точно“– т.е. достатъчно сериозно, за да ви безпокои, но не толкова голямо, че да е огромно.
В следващата фаза на мотивационното интервюиране, “провокацията”, практикуващият го HR помага на партньорите, с които работи, да говорят подробно и открито за готовността, желанието и способността си за промяна. Колкото повече те говорят за своето желание, способности, причини и нужда от промяна, толкова по-вероятно е да се ангажират и да предприемат действия към целта си.
И накрая, ключов елемент на мотивационното интервюиране в изграждането на достатъчно увереност в способността на партньора да прави промени в поведението си
За да постигнат това, HR-те, използващи методите на мотивационното интервюиране в организационен контекст прекарват редовно време с партньорите си в организацията в рефлексия върху силните им страни, миналите им успехи и източниците на надежда и вдъхновение. Те просто знаят, че нищо не помага за реализацията на промените както капитализацията на положителния опит във вече осъществени промени.
ЗА АВТОРА
