Темата за факторите, които влияят на бърнаут синдрома при служителите и изграждането на резилиънс е сред най-актуалните от известно време. Толкова, че някои специалисти, като Стефания Попова, с която разговаряме днес, избират да посветят цяло изследване на проблема.
С HR експертът разговаряме за разликите между термините „резилиънс“ и „емоционална интелигентност“, кои са нивата на бърнаут и устойчивост и как можем да ги идентифицираме.
Здравейте, г-це Попова! Вие сте автор на специално изследване, свързано с темата за оценка на риска от бърнаут синдром и изграждане на резилиънс при ИТ и HR специалисти. Какво Ви подтикна да се насочите точно към тази тема?
Здравейте! Радвам се, че имате интерес към моето изследване.
Темата ме заинтригува преди години след осъзнаването на значението и взаимовръзката между психичното благополучие и ефективността на работната сила за компаниите.
Съвременната бизнес среда е изключително изискваща и хората са подложени на стресови фактори, които могат да доведат до бърнаут синдром.
Изследванията на риска от бърнаут синдром и начините за изграждане на резилиънс могат да повишат вниманието ни относно този проблем. Освен това могат да ни снабдят с важна информация и да предоставят ценни насоки за подобряване на работната обстановка, работните навици и балансът между личен живот и работа.
Целта на проучването ми е да си сверим часовниците по отношение на това, че бърнаут синдрома не се ограничава само до така наречените помагащи професии, но е все по-често срещат в ИТ средите.
Важно е за всеки да се повиши осведомеността си относно въпросите що е то бърнаут и как да изградим умения за резилиънс, за да предотвратим негативните последици за здравето и производителността си.
Ако сме на управленска позиция е изключително критично да изградим среда и култура, която е в полза на здравословните граници между лично и професионално време. За целта са нужни са познания и отношение към темата, за да предпазваме и да не предразполагаме екипа си към повишен риск от бърнаут.
Значението на понятието „резилиънс“ различава ли се от „емоционална интелигентност“ и как?
Да, понятието „резилиънс“ и „емоционална интелигентност“ са различни, но взаимосвързани. Резилиънсът се отнася до способността на човек да се справя и адаптира успешно в стресови и предизвикателни ситуации. Това включва умението да се възстановявате след неуспехи и да се изправяте с оптимизъм пред промени и трудности.
Емоционалната интелигентност, от друга страна, е умението да разбираме, управляваме и изразяваме ефективно своите емоции, както и да бъдем осъзнати за тези на околните. Това включва разбиране на собствените мотиви, умения за емоционално регулиране и емпатия към емоциите на другите.
Резилиънсът може да подобри нашата емоционална интелигентност и обратно – уменията за емоционално управление и разбиране на себе си и другите може да подобрят нашата способност да се справяме със стресови ситуации и да изграждаме резилиънс.
Кои са разликите в нивата на бърнаут и устойчивост и как можем да ги идентифицираме?
Изгарянето (бърнаут синдром) и устойчивостта (резилиънс) са два различни психически аспекта, които отразяват различни отношения на човека със средата и предизвикателствата.
Бърнаут синдромът е състояние на физическо и емоционално изтощение, което обикновено е свързано с продължителен и интензивен стрес. Симптомите включват:
- умора;
- безнадеждност;
- намалена мотивация;
- намалена ефективност на работните задачи.
Бърнаут синдромът обикновено се развива постепенно и се усеща като дълбока изтощеност.
Резилиънсът, от друга страна, е способността на човек да се справя с предизвикателствата и да се адаптира успешно към промени и стресови ситуации. Резилиентните хора обикновено имат по-позитивен отговор към предизвикателствата и са по-устойчиви на стрес.
Идентифицирането на бърнаут в България се осъществява най-често чрез тест за оценка на синдрома на професионалното прегаряне „Burnout-Q”, който се извършва единствено от психолог, квалифициран за работа с този инструмент.
За откриване на резилиънс може да се използват въпросници или интервюта, които се фокусират върху уменията за справяне с предизвикателства и усъвършенстването на стратегиите за преодоляване на стрес.
След като се установят резултати от тези измервания, може да се идентифицира в кой етап на бърнаут се намира индивидът. Може да се изготви план за подобрение чрез различни инструменти, които да оздравят състоянието му и да изградят устойчивост. Последната би била бъдеща превенция при среща със сходни нива на стрес в бъдеще.
Възможно ли е бърнаутът да се превърне в хроничен проблем?
Да, бърнаутът може да се превърне в хроничен проблем, ако не се предприемат навременни и подходящи мерки за предотвратяване и справяне с него. Когато симптомите на бърнаут синдрома се игнорират или остават без внимание, състоянието може да се задълбочи. Това може да доведе до по-тежки последици за физическото и психическото здраве на човека.
От съществено значение е да се разпознават рано симптомите на бърнаут, за да се предотврати негативният им ефект върху работоспособността и жизнения стил на човека.
Каква е ролята на баланса между личен и професионален живот за предотвратяването на бърнаут?
Балансът между личен и професионален живот играе ключова роля в предотвратяването на бърнаут синдрома. Когато хората имат възможност да отделят време за отдих и релаксация извън работната обстановка, те могат да възстановят енергията си и да се справят по-ефективно с предизвикателствата на работната среда.
За предотвратяване на бърнаут е важно служителите да осъзнаят важността на баланса между личния и професионалния им живот и да се стараят да установят граници между работата и отдиха си.
Поддържането на здравословни хобита и интереси извън работното време, както и обръщането на внимание на личните нужди и битие, може да помогне за подобряване на качеството на живот и предотвратяване на натрупването на стрес и умора.
