Концепцията за споделените работни пространства вече е минало – дори в България. Преди около 15-тина години бяха нещо странно и екзотично, докато сега са нещо съвсем нормално. Техния бум е причина на това, че все повече определен тип специалисти или цели браншове (като ИТ например) не им се връща в офиса, а на част от тях вече не им се работи и от вкъщи. Средното положение създава именно споделеното работно пространство.
Защото в споделеното работно пространство липсва строга корпоративна атмосфера и има различни удобства
Там човек среща съмишленици със сходни ценности, има възможност за баланс между работа и личен живот и гъвкавост. Нерядко, едновременно с всичко това, споделените работни пространства предлагат красиви природни гледки и възможности за нови контакти.
Дигиталните номади от цял свят често отсядат в подобен тип среда. Защото там намират поне три от ключовите удобства, които са изключително важни – ток, силен и защитен интернет и покрив над главата.
Наличието на тези пространства направи така, че хора от цял свят да са на една ръка разстояние
Затова често се използват от млади, целеустремени, амбициозни, знаещи какво искат и със силно развито чувство за свобода хора. Защото те най-добре знаят откъде да работят, кога да го правят, колко често и за кого.
Тези пространства запълниха и вакуума за хората, които не искат да работят нито в офис, нито вкъщи. Защото не желаят да размиват границите на това кога са на работа и кога имат време за семейството.
Споделените работни пространства улеснява работодателите
При по-малки компании или новосъздадени такива споделените работни пространства са онази гъвкава алтернатива, представяща едновременно офис решение, което не обвързва организацията, например, с дълъг договор и ремонтни дейности преди нанасянето в офиса. Напротив – дава им възможност днес да работят в София, а утре – в Банско, Варна или Пловдив.
Споделените пространства се оказаха и добра бизнес ниша. Чрез нея различни сгради се превърнаха от призрачни Здания в средища на различни специалисти, обединени от това, че там е тяхното (временно) работно място, което ги среща с хора от тяхната порода.
По този начин се засилва и развитието на туризма, спомагателните дейности в района, малките хотели или къщи за гости.
Споделените работни пространства не са само място за работа – те са нещо много повече
В тях се провеждат различни събития, правят се кулинарни конкурси, презентират се НПО активности или общи сбирки по интереси, играят се игри, пие се бира, обсъждат се идеи за нови бизнеси. Те са нещо като малки оазиси от усмихнати хора, които те поздравяват, без да те познават, казват ти „Наздраве!“, без да са те виждали, и са готови да ти помогнат в адаптацията, без дори да те питат колко ще останеш там.
Продължението на материала можете да прочетете тук.
