Непосредствено преди по-дългия летен отпуск немалко хора признават на себе си и на близките си, а някои се осмеляват да споделят и пред колегите си, че са се чувствали блокирани, някак празни или неудовлетворени на работното си място напоследък. В застой, в блокаж и някак не точно самите себе си.
В работата ми като психолог, психотерапевт и организационен консултант много от клиентите ми на различни отговорни позиции в различни организации и сектори често изразяват тези вътрешни борби
Някои, отричайки ги, други – чрез симптомите, от които се оплакват, трети – в игрите, които отиграват със себе си и другите в работата и живота си.
Някои от тях чувстват, че просто преминават през ежедневните си действия и задачи някак по инерция, сякаш работят на автопилот, чудейки се дали не пропускат нещо по-дълбоко и смислено в трудовия и в извънтрудовия си живот, или в баланса между тях.
Други даже се съдят и сърдят, че не са щастливи в рутината, въпреки че имат и постигат чрез нея много от нещата, които „би трябвало“ да имат и правят на работното си място.
Трети трескаво се впускат в опити с различни техники за самопомощ или семинари за самоусъвършенстване, и ако те не са им подействали така, както са се надявали, изпадат в униние и свръхсамокритични генерализации.
Накратко – както опитните HR-и отдавна са забелязали – има много причини някой да се чувства недоволен от живота си и нереализиращ пълноценно потенциала си, дори в най-добре работещите организации
Въпреки че известна степен на неудовлетвореност на работното място може да е част от мотивиращото човешко състояние на екзистенциален реализъм в работата, днешният бизнес свят и модерните му организации обикновено създават у хората едно особено, но всепроникващо и тягостно чувство на откъснатост, отчуждение или апатичност.
Нашите забързани и фокусирани върху повърхностни видимости и монетаризирани резултати перфекционистични организационни култури не винаги подкрепят изследването или преследването на истинските желания за себереализация на служителите.
За съжаление, трудовият живот на автопилот създава огромни организационни проблеми. Ако не прекарвате съзнателно работното си време си в неща, които са личностно значими, т.е. важни лично за вас, психичното ви здраве може да пострада.
И тогава и ръководството и служителите насочват поглед и очаквания към своите HR-и (мениджъри, специалисти и консултанти). От тях се изисква – гласно или негласно, – да предоставят рамка за изграждане на по-пълноценен трудов и организационен живот.
Някои от тях въобще не подозират, че добрите HR политики и практики в тази област се базират на основните принципи на психотерапията – базирана на строги научни доказателства грижа за справяне с различни психични състояния, поведения и взаимодействия в човешките системи, които се характеризират с интензивни и трудни за овладяване, а понякога и за осъзнаване на емоции и отношения между хората.
Но всички все по-ясно разбират, че хората в днешните организации се нуждаят от умения за справяне и подобряване на саморегулирането на емоциите си, за управлението на стреса, междуличностната и групова ефективност и общото благосъстояние на работното място, а и извън него.
Какво е организационен живот, който си струва да се живее, и как да стигнем до него?
Крайната цел на една стратегия за управление и развитие на хората е изграждането на „организационен живот, който си струва да се живее“.
Този трудов живот не се определя, обаче, от собствениците и мениджърите в организацията.
Всеки служител и работник сам решава какъв трудов живот в организацията би му донесъл чувство за реализация, жизнерадост и удовлетворение от труда – тема, за която се правят редовни проучвания на удовлетвореността от условията на труд и живот на организационно, секторно, национално и сравнително европейско ниво.
Често в ранните сесии на консултативната си дейност работя заедно с моите клиенти – мениджъри и служители в организациите с програми за помощ на служителите (EAP, Employee Assistance Programs), – за да им помогна да визуализират какво означава това за тях. Отделяме толкова време, колкото ни е необходимо, за да
- определим техните цели за трудов живот и кариерна реализация, който си струва да живеем в организациите, в които прекарваме огромна част от будните си часове;
- идентифицираме конкретните поведенчески стъпки, които трябва да се предприемат, за да постигат осъзнато тези цели, и да очертаят съгласувани планове за това как организацията и HR-те могат да им помогнат да не работят на автопилот.
Значението на този поведенчески фокус на HR подкрепата за реализацията на потенциала на служителите въобще не може да бъде надценено. В моментите, когато се чувствате обезнадеждени, в стагнация или просто уморени от рутината в работата си, конкретен образ на организационния живот, който искате да живеете с колегите си, може да бъде мотивиращ.
