Това е много просто – и изненадващо полезно – стига да изберете правилния подход.

Всички искаме да изпъкнем по някакъв начин, но също така искаме да сме част от нещо. За нас е важно да чувстваме, че сме част от обществото или от нещо по-голямо от нас.

Но ако сте нерешителни, няма да ви е лесно да го направите. А когато не сте на сцената, сте доста затворени, нали? И не сте много самоуверени, ако не сте в подходящите условия, както често се случва, така че увереността ви зависи много от ситуацията.

А това е много лошо. Чувството, че „се вписваме“ (в ситуацията, в обстановката), ни прави по-спокойни, мотивирани, уверени и ни помага да се справяме по-добре с работата си и да помагаме на другите.

Да се впишеш, е равно на победа

Представете си следната ситуация.

* * *

Преди няколко години жена осъзнава, че кльощавото ѝ телосложение (68 кг при 188 см) е чудесно за колоездене, но е плачевно в живота.

Така че скоро тя тръгва на фитнес. Започва да вдига тежести. Чувства се като риба на сухо. Няма и следа от мускули или предишна сила. Никой във фитнеса не вдига по-малка тежест от нея. Затова тя има чувството, че всички я гледат и съдят. В действителност обаче никой не я гледа. В повечето случаи дори не я забелязват, особено големите момчета и професионалните спортисти, които минават покрай нея, сякаш не е там.

Но тя Е там. Постепенно става малко по-силна. Бавно започва да прави повече серии и да вдига повече тежести. Става все по-силна и натрупва физическа маса.

Един ден тя вижда един от „ветераните“ във фитнеса. Той е с бръсната глава, с риза с отрязани ръкави, и вени на ръцете като въжета. Прави набирания, но по доста необичаен начин, като поставя ръцете си близо една до друга.

По това време жената вече е подбрала друг набор от упражнения. Когато той завършва набиранията, тя се мотивира и си казва наум: „Никога не съм виждала някой да прави подобно упражнение.“ 

И си мисли, че той ще я изтрие от лицето на земята.

Но вместо това той се усмихва и казва: „Да, много е трудно. Имам неприятно усещане в мускулите на гърба си, но ми харесва как работят. Трябва да го опитате.“

Жената благодари и си тръгва.

По късно той забелязва, че тя често променя ширината на захвата, когато прави упражненията си. Доближава се, пита я за причината и ѝ иска съвети.

Тя остава изненадана, че изобщо е забелязал. Шокирана е, че я моли за съвет. Защото тя е в среда, в която винаги се е чувствала неудобно и несигурно. Но сега очевидно е навлязла в собствената си роля.

И от това започва да се чувства много добре.

* * *

Как да се впишете в екипа, когато сте извън зоната си на комфорт?

Независимо дали става въпрос за група, организация или дори работа, необходим е само правилен подход:

• Вършете работата си спокойно.

Всички познаваме ситуацията, когато се появява „парашутистът“ и веднага се опитва да се впише.

Опитайте се да не се представите като такъв човек.

Да предположим, че започвате работа в нова организация. Затова посещавайте всяка среща. Дайте своя принос в малките неща, но иначе не се изтъквайте. Покажете, че разбирате, че сте нов. Покажете, че не очаквате да ви вземат насериозно, докато не докажете, че си заслужавате – и че ще останете на работа дълго време.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ...
Кои са начините да запазите най-способните си служители?
Деница Менгова: „Добрият ментор е винаги полезен за една организация.“
Как да обучаваме служителите да съобщават лоши новини на кандидатите за работа?

• Доброволец за по-лоша работа

„Парашутистът“ се опитва по всякакъв начин да избягва трудните задачи. Понякога успява и за това се ползва с голямо уважение.

Вместо това вие се опитайте да откриете къде можете да бъдете наистина полезни и как можете да помогнете на другите.

Съвет: просто намерете начини да улесните живота на другите хора. Поемете тежката работа. Изпълнявайте задачи, които няма да ви донесат похвала. Бъдете готови да дадете своя принос, без да получавате нищо в замяна.