HR РесурсиАтестация на персонала

Без самооценка няма отговорност

IMG IT Academy

Пред много мениджъри и специалисти по човешки ресурси стои въпрос – как да се повиши нивото на отговорност на служителите на компанията?

Има няколко ефективни доказани метода, които някои специалисти вероятно вече са използвали. И вероятно в началото резултатите ги зарадваха, но след това ситуацията се влоши и се върна старата тактика – желанието да се освободиш от отговорност и да я прехвърлиш върху плещите на обстоятелствата. Защо това се случва от време на време? Защо тези методи не са толкова ефективни, колкото бихме искали?

Факт е, че всички известни методи, описани и разработени от специалисти в областта на психиатрията, психологията и мениджмънта, работят със съзнателни прояви на ниско ниво на отговорност и не отчитат неговия несъзнателен източник. Ако се вгледате внимателно в източника на възникване и нарастване на безотговорността, можете да видите, че тя е пряко свързана с някои страхове, като страх от грешка, страх от наказание, страх от загуба на лице, страх от провал, страх от действие и вероятно някои други.

Както разбирате, страховете принадлежат към несъзнаваната сфера и затова можете да работите с тях в по-голяма степен на това ниво. Преодоляването на страховете на хората е голяма и дългосрочна цел за много учени и специалисти, работещи в областта на психологията, психиатрията и мениджмънта. За това се използват много методи, от най-простите до най-сложните, от логически обяснения до хипноза, виртуална реалност и магнитна стимулация на мозъка. Понякога дори предписват хапчета (химикали), за да намалят нивото на тревожност и страх.

Ако всички тези методи работят ефективно, тогава в компаниите ще работят отговорни служители. Семействата ще имат отговорни родители и деца. Но както виждаме от практиката и от живота, всичко е съвсем различно!

Какъв е проблемът?

Първо да се справим с източника на страха. Източникът на страха е емоция, която се появява на несъзнателно ниво. Тази емоция е болка. Няма значение дали е голяма болка, която може да завърши със смърт или малка, която може да ви остави без сладкиши. За да защити съзнанието си от болка, мозъкът избира защита за себе си под формата на страхове.

Въз основа на гореизложеното основната задача е да се намали или избегне усещането за болка, което включва защитния механизъм под формата на страхове.

Как се създава тази асоциативна връзка между страха и болката?

Тази връзка се създава и инициира в ранна детска възраст. И след това се подсилва и стабилизира в продължение на много години. Усещането за недостатъчност се появява при дете вече на възраст от няколко месеца. Това са моментите, в които то не може да направи нещо само и майка му го прави вместо него или за него. Чувството за недостатъчност (малоценност) е присъщо на всеки индивид и в процеса на израстване може да се засили или да намалее. Тези процеси се влияят преди всичко от емоционалната реакция на родителите към поведението на децата.

Най-често емоционалната реакция на родителите към поведението на детето изразява безпокойство, недоволство, съжаление, раздразнение и, разбира се, с проблясъци на любов, нежност, приемане, радост.

В зависимост от процента на негативните и позитивните чувства се формира самооценката на детето. И, както разбирате, тя може да бъде различна. Разбира се, и някои други фактори влияят на самочувствието, но този е основният. Паметта на детето записва събитията като опасни (болезнени) и като безопасни (приятни).

От ранно детство детето има чувство за недостатъчност и то се подсилва от негативната емоционална реакция на родителите към всяка невъзможност (да се облича, взема лъжица, мие и т.н.) на детето и така възниква невроасоциативна връзка. В този момент се формират нагласи, вярвания, които ще търсят своето потвърждение в бъдеще. Така се формира личната логика и начин на живот на индивида.

Например, ако детето е направило нещо нередно и е получило негативна емоция от родителите си, тогава то изпитва чувство на болка (голяма или много малка), което го кара да се страхува да направи нещо подобно следващия път. И ако в същото време то е било и физически наказано, тогава усещането за болка се засилва и се закрепва в паметта му. В резултат на това детето изпитва болка всеки път, когато бъде наказано психически или физически.

И тъй като това се случва често в процеса на израстване, невроасоциативната памет включва защитен механизъм срещу появата на болка – подходящи страхове, които помагат на индивида да избегне силната болка. Закономерностите и схемите, по които се формира страхът в човешкия мозък, помагат за създаването на по-ефективни методи за справяне с него. В същото време човек не трябва да преминава през неприятни процедури (а именно такива методи се използват от повечето съществуващи подходи), които преди са били използвани, за да се избави от определени страхове.

Както можете да видите, за да се разруши такъв алгоритъм за възникване на болка и страхове, е необходимо да се променят начините за засилване на чувствата и съответно вярванията.

За да направите това, трябва да се научите как да контролирате мозъчната дейност по специален начин, заобикаляйки съзнанието на индивида. Това въздействие върху несъзнателното ще бъде по-продуктивно и полезно за човек.

Съзнанието е способността на човек да мисли, разсъждава и осъзнава своите действия. В същото време несъзнателното е съвкупност от множество процеси и явления, които не са включени в дейността на съзнанието и не се контролират от него. Тъй като емоциите се раждат на несъзнателно ниво, е необходимо да се работи с тях там, а не на ниво съзнание.

И така, за да може човек (служител, дете, родител и т.н.) да промени невроасоциацията, е необходимо позитивно, положително подкрепяне! Например, служител закъснява и вместо порицание или глоба, той получава разговор от сърце, бонус или почивен ден!

В този случай има прекъсване на обичайната схема, невроасоциативната връзка между грешка и болка. Има грешка, но няма болка. Какво има там? Има положително усещане и мисъл, при мен всичко е наред. В този момент самооценката на човек расте и съответно нараства нивото му на отговорност, намалява се влиянието на страховете. Човек възстановява вярата в себе си и започва да мисли като възрастен.

Няма възможност човек да стане отговорен лидер или изпълнител, ако живее в емоционално блато. Както е трудно да се построи къща в блато, така е трудно и човек с ниска самооценка да бъде отговорен. Много съвременни компании харчат много пари, за да възпитат служителите на отговорност, ефективност, креативност и дисциплина. Но тези усилия са подобни на тези, сякаш носите вода от река със сито. Има много разходи и усилия, но резултатът е малък. Следователно основната задача на всяка компания е да създаде екип от служители с висока самооценка. Ако служителите имат такава, те могат да бъдат отговорни, креативни и продуктивни. Единствения начин. Първо самооценката и след това отговорността.

С ниска самооценка служителите често изпитват:

  1. чувство за вина и срам;
  2. чувство за несправедливост, недоволство;
  3. негодувание, ревност и завист;
  4. страх от грешка, страх от признаване на грешка, страх от вземане на решения, страх от действие, страх от отговорност.

Поведение, което характеризира ниска самооценка:

  1. спорове, критики, търсене на причини и обстоятелства;
  2. стремеж към съвършенство;
  3. съперничество, борба за власт;
  4. ниска производителност и ефективност, липса на лични цели и житейска позиция.

С висока самооценка служителите чувстват:

  • радост, щастие, любов;
  • чувство за дълг, отговорност;
  • взаимно разбиране, уважение.

Поведение, което характеризира висока самооценка:

  • подкрепа на лидера;
  • отговорност за резултата, държат на думата си;
  • „можеш да разчиташ на мен“;
  • висока устойчивост на стрес;
  • съгласуваност на личните цели с целите на компанията;
  • взаимопомощ, подкрепа, сътрудничество;
  • целенасоченост.

Откъде да започна? На първо място, отървете се от вината и срама. Тези две чувства влияят значително върху самооценката на индивида. Как да го направя?

Първо, формиране на социални компетенции за работа в екип, за да източите емоционалното блато.

Второ, положително засилване на грешките и решенията на служителите.

Трето, поддържайте висока самооценка. За да направите това, трябва да се научите как да управлявате чувствата и мислите си, да укрепите чертите на характера, необходими за сътрудничество и постигане на целите.

Автор: Йордан Ангелов

Digital Agency SEOMAX
Покажи повече

HR Manager

hrmanager.bg | Портал на знанието: Човешките ресурси, HR мениджмънт

Подобни публикации

Back to top button
Close
Close